Джон Гришам - Теодор Буун. Момчето адвокат

- И ти знаеш със сигурност, че той е седял там?

- Да, сър.

- Можеш ли да докажеш кога се е случило?

- Да, ваша чест.

- Нека забравим официалните обръщения, Тео. Поне засега.

- Дадено. - Тео премина на следващото изображение и насочи лазерната показалка към една сграда. -Това е къщичката за персонала в голф клуба. Както виждате, намира се недалеч от дърветата до шестия феъруей. Обедната почивка на работниците е започнала в единайсет и половина. Нито минута по-късно, тъй като началникът на смяната е много дисциплиниран. Очаква от служителите да излизат навреме в почивка, да обядват набързо и да се върнат на работа в дванайсет часа. Свидетелят предпочита да се изолира от останалите и да гледа снимки на своето семейство. Изпитва силна носталгия по дома. Скривалището му се намира сред дърветата. Той твърди, че е забелязал как непознатият мъж влиза в дома на семейство Дъфи към средата на обедната почивка.

- Към единайсет и четирийсет и пет? - попита съдия Гантри.

- Да, сър. А патологът установи, че смъртта на госпожа Дъфи е настъпила около единайсет и четирийсет и осем.

- Знам. И мъжът е излязъл от къщата, преди свидетелят да приключи с обяда си?

- Да, сър. Обикновено той се отбива в къщичката за персонала малко преди дванайсет часа. В деня на убийството е видял как мъжът напуска къщата преди края на почивката. Предполага, че е бил вътре за по-малко от десет минути.

- Хрумна ми един важен въпрос -- каза съдията. -Мъжът имал ли е чанта или торба със себе си, в която да носи откраднатите вещи? Според показанията на свидетелите от къщата са били взети оръжия, бижута на жертвата и три скъпи часовника. Очевидецът забелязал ли е непознатият да измъква вещите?

- Не мисля, господин съдия - отвърна мрачно Тео. -Разсъждавах дълго над този въпрос. Предполагам, че е пъхнал оръжията в колана, след което ги е скрил под пуловера си. Останалите неща е сложил в джобовете.

- Какъв вид са оръжията? - попита господин Буун.

- Деветмилиметров пистолет и револвер трийсет и осми калибър с рязана цев - обясни съдия Гантри. - Не е трудно да ги пъхнеш под дрехите си.

- А часовниците и бижутата?

- Става дума за няколко пръстена и колиета, както и за три часовника с кожени каишки. Всички вещи могат да се поберат в джобовете на панталон.

- И до момента не са открити? - попита госпожа Буун.

- Не.

- Сигурно се намират на дъното на някое езерце в голф клуба - каза Айк и се усмихна лукаво.

- Може би си прав - заяви съдия Гантри за изненада на останалите.

Хладнокръвният юрист, който обикновено заемаше неутрална позиция, изведнъж бе изказал мнение. Очевидно смяташе Дъфи за виновен.

- Къде са ръкавиците? - попита той.

Тео извади малка кафява кутия, сложи я на масата и измъкна отвътре найлоновия плик с двете ръкавици за голф. Постави ги пред съдия Гантри и за миг всички се втренчиха във вещественото доказателство, сякаш наблюдаваха окървавен касапски нож. Тео натисна един клавиш и на екрана се появи нова снимка.

- Това е четиринайсетата площадка на южното трасе. Свидетелят поправял пръскачката на близкия хълм. Тогава забелязал как мъжът, излязъл от къщата по-рано, изважда двете ръкавици от сака за голф и ги хвърля в кошчето за боклук.

- Имам въпрос - намеси се съдия Гантри. - Мъжът носил ли е ръкавици в мига, в който е хвърлил другите?

Присъстващите бързо разбраха, че съдията е обмислил всяка подробност от историята.

- Така и не го попитах - обясни Тео.

- Вероятно - заяви Уудс. - Голф играчите обикновено разполагат с резервен чифт в сака си.

- Какво значение има? - попита госпожа Буун.

- Не съм сигурен. Просто ми е любопитно, Марсела.

Настъпи дълго мълчание. Изглежда, всички в стаята си мислеха за едно и също нещо, но никой не смееше да го изрече на глас. Накрая Тео предложи:

- Господин съдия, защо не попитате самия свидетел?

- Той тук ли е?

- Да, сър.

- В момента чака в моя кабинет, Хенри - добави госпожа Буун. - Отсега нататък ще бъде представляван от адвокатска кантора „Буун и Буун“.

- Това включва ли Тео? - попита съдия Гантри и накара другите да се усмихнат.

- Хенри, трябва да ни обещаеш, че свидетелят няма да бъде арестуван или даден под съд - каза господин Буун.

- Имате думата ми - отвърна съдия Гантри.

Боби Ескобар зае място срещу съдията. От лявата му страна седна Хулио, който бе поел ролята на преводач, а от дясната - Карола, неговата леля. Останалите членове на семейството също присъстваха в кантората. Хектор и Рита гледаха телевизия в кабинета на госпожа Буун.