Джон Гришэм: Сянката на чинара

Докато Ози Уолс беше шериф на окръг Форд, което щеше да продължи поне още три години, а вероятно и още по-дълго, той и служителите му щяха да правят всичко по силите си да закрилят Джейк и семейството му. Джейк беше поел делото на Карл Лий Хейли, беше работил като вол за никакви пари, беше се разминавал на косъм с куршуми, беше пренебрегвал реални заплахи и бе изгубил почти всичко, преди да извоюва присъдата „невинен“, чийто отзвук все още се усещаше в окръг Форд. Закрилата му беше първостепенна задача за Ози.

Тък потегли. Щеше да обиколи квартала и да се върне няколко минути след като Джейк излезеше. Щеше да продължи да наблюдава къщата, докато в кухнята светнеше и той се увереше, че Карла е станала и снове из къщата.

Джейк караше един от двата сааба в окръг Форд — червен автомобил на близо двеста хиляди мили. Нуждаеше се от по-нова кола, но не можеше да си я позволи. Навремето идеята за чуждестранна марка автомобил в малкото градче му се бе сторила добра, но цените на ремонтите вече му се отразяваха жестоко. Най-близкият автомонтьор беше в Мемфис, на един час път, затова всяко посещение в сервиза му струваше половин ден и хиляда долара. Джейк беше готов да си купи американски автомобил и се замисляше за това всяка сутрин, когато завърташе ключа и притаяваше дъх. Винаги палеше, но през последните няколко седмици Джейк беше забелязал известно забавяне и един-два излишни оборота, които събуждала у него зловещото подозрение, че предстои да се случи нещо лошо. Обзе го параноя, забеляза още шумове и тракане и започна да проверява гумите през ден, защото му се струваха изтъркани. Сега даде на заден и излезе на Кълбърт Стрийт, която, макар и само на четири преки от Адамс Стрийт и празното място на къщата им, безспорно беше в по-лош квартал на града. Съседната къща също беше под наем. Постройките на Адамс Стрийт бяха много по-стари, по-представителни и с индивидуален облик. Тези на „Кълбърт“ бяха смесица от типичните за предградията кутийки, разположени безразборно, преди градът да бъде подложен на сериозно планиране.

Карла не говореше много, но Джейк знаеше, че тя е готова да отидат другаде, където и да било.

В действителност бяха обсъждали дали да не се преместят, дали окончателно да не напуснат Клантън. Трите години след процеса на Хейли не бяха толкова доходоносни, колкото бяха очаквали. Ако Джейк беше обречен да се мъчи с дълга кариера като мизерстващ адвокат, защо да не мизерства другаде? Карла можеше да преподава навсякъде. Със сигурност щяха да си живеят добре без оръжия и постоянна бдителност. Чернокожите в окръг Форд може и да боготворяха Джейк, но мнозина бели все още негодуваха срещу него. А откачалките бяха на свобода. От друга страна, съпрузите Бриганс се чувстваха донякъде сигурни, защото живееха сред много приятели. Съседите им наблюдаваха какви коли минават и винаги забелязваха необичаен пикап или автомобил. Всяко ченге в града и всеки помощник-шериф в окръга знаеше, че безопасността на малкото семейство Бриганс е от най-голямо значение.

Джейк и Карла никога нямаше да заминат, макар понякога да се забавляваха със старата игра „къде ти се иска да отпрашиш“. Беше само игра, защото Джейк съзнаваше жестоката истина, че никога няма да се почувства на мястото си в голяма фирма в голям град, нито пък ще намери малко градче в който и да било щат, което да не е вече пренаселено с гладни адвокати. Имаше ясна представа за бъдещето и я приемаше. Трябваше само да изкарва някакви пари.

Подмина с колата празното място на Адамс Стрийт, измърмори няколко злостни проклятия по адрес на страхливците, подпалили дома му, и още няколко подбрани ругатни към застрахователната компания и отпраши. От „Адамс“ зави по „Джеферсън“, после по „Уошингтън“, проточила се на изток и на запад по северната страна на площада на Клантън. Кантората му се намираше на „Уошингтън“, срещу внушителната сграда на съда, и той паркираше на едно и също място всяка сутрин в шест часа, защото тогава имаше колкото искаш избор. Площадът оставаше спокоен още два часа, преди съдът, магазините и офисите да отворят.

Кафето обаче гъмжеше от работници, фермери и помощник-шерифи, когато Джейк влезе и започна да поздравява познатите си. Както винаги само той беше със сако и вратовръзка. Чиновниците се събираха един час по-късно от отсрещната страна на площада в Чайната и обсъждаха лихвените проценти и световната политика. В Кафето разговаряха за футбол, местна политика и как се лови костур. Джейк беше сред малцината професионалисти, когото приемаха добре. Причините бяха няколко: той беше харесван, непреклонен и добронамерен, освен това винаги охотно даваше безплатни юридически съвети, ако някой от механиците или шофьорите на камиони се окажеше в затруднение.