Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Да ти взема ли още едно кафе?

— Не пия кафе.

Седнахме на пейката до другия тротоар. Тя изпъна гръб като кралска особа. Не беше пълна, но не беше и достатъчно слаба за прилепналата тениска, която носеше. Малка гънка плът се подаваше над шортите й. Хлапетата безмилостно наричаха това „поничка“. Хрумна ми, че може да бъде подходяща приятелка за Джейкъб, след като цялата тази гадост приключи.

Още държах хартиената си чаша от „Старбъкс“. Не ми се пиеше, но нямаше къде да я хвърля. Въртях я в ръцете си.

— Сара, опитвам се да открия истината за случилото се с Бен Рифкин. Трябва да намеря истинския престъпник.

Тя ме изгледа косо.

— Какъв „истински престъпник“?

— Джейкъб не го е направил. Подозират не когото трябва.

— Нали уж вече не е ваша работа? Сега на детектив ли се правите?

— Сега е мое задължение като баща.

— А-ха…

Сара се подсмихна и поклати глава.

— Налудничаво ли ти се струва да твърдя, че Джейкъб е невинен?

— Не, май не е така.

— Чудя се дали и ти не знаеш, че той е невинен. Онова, което ми каза…

— Такова нещо не съм ви казвала.

— Сара, сигурно ти е известно, че възрастните всъщност нямат представа какво се случва във вашия живот. А и как бихме могли да знаем? Все някой обаче трябва да бъде малко по-откровен с нас. Някои от вас трябва да ни помогнат.

— Вече ви помогнахме.

— Не е достатъчно. Не разбираш ли? Твой приятел ще бъде пратен в затвора за престъпление, което не е извършил.

— Как да съм сигурна, че не го е извършил? Не е ли в това целият проблем? Кой изобщо може да знае? И за вас говоря.

— А ти смяташ ли го за виновен?

— Не знам.

— Значи имаш някакви съмнения.

— Казах, че не знам.

— Сара, аз обаче знам. От много години такава ми е работата и съм уверен, че Джейкъб не го е направил. Уверявам те — не е той. Той е напълно невинен.

— То се знае, че ще го кажете. Вие сте му баща.

— Вярно, негов баща съм. Но не само заради това. Има доказателства. Ти не си ги виждала, но аз знам.

Тя се обърна към мен със снизходителна усмивчица, сякаш за миг аз се превърнах в дете, а тя — във възрастен човек.

— Господин Барбър, не ми е ясно какво искате да кажа. Какво знам аз ? Не сме били толкова гъсти нито с Джейкъб, нито с Бен.

— Сара, нали ти ми подсказа да погледна във „Фейсбук“?

— Не бях аз.

— Добре, нека го кажа иначе — ако си била ти, защо би го направила? Какво би искала да науча?

— Добре, но няма да смятаме, че аз съм ви казала нещо, нали?

— Съгласен съм.

— Защото не искам да се забърквам, нали разбирате?

— Разбрах.

— Просто… такова де… бяха плъзнали разни слухове и помислих, че може би ще искате да знаете какво си приказват учениците. Защото май никой нищо не стопляше, ако се сещате. Никой от хората, които се занимаваха с това. Без да ми се обиждате, ама всички бяхте много заблудени. А в училището се знаеше. Някои ученици разправяха, че Джейкъб имал нож и двамата с Бен се сбили. А вие само се шматкахте ей така, напразно. Бен от доста време се мъчеше да тормози Джейкъб, да ви е ясно. Не че хората стават убийци заради такива неща. Но си помислих, че и това трябва да го знаете.

— Защо Бен тормозеше Джейкъб?

— А вие защо не попитате Джейкъб? Ваше дете е.

— Питах го. Изобщо не спомена Бен да го е тормозил. Само ми казва, че всичко било наред, нямал никакви разправии нито с Бен, нито с някой друг.

— Щом така казва… не знам, може и аз да бъркам.

— Моля те, Сара, самата ти не вярваш, че бъркаш. Защо Бен тормозеше Джейкъб?

Тя вдигна рамене.

— Е, не беше чак толкова зле. Всеки го тормозят. Да де, не чак тормозят, но се заяждат с всеки. Виждам как ви светват очите, като казвам „тормозят“, все едно е много страшно. На възрастните много им харесва да дърдорят за тормоза в училище. Идват и разни психолози да ни обясняват как да се справяме с това.

Тя поклати глава.

— Да речем, че не е било тормоз, а заяждане. За какво са се заяждали?

— Ами за каквото се дърлиме в училище — Джейк бил гей, бил техноманиак, бил загубеняк.

— Кой го казваше?

— Кой ли не. Не е толкова важно. Заяждат се с някого, докато им писне, после се захващат с друг.

— Бен заяждаше ли се с Джейкъб?

— Да, ама не беше само Бен. Не го приемайте зле, но Джейкъб не го смятат за много готин.

— Така ли? А за какъв го смятат?

— Ами не знам. Не е никакъв. Трудно ми е да ви обясня. Ще ми се да кажа, че Джейк е от свежите техноманиаци, само че при нас няма такова нещо. Схващате ли?

— Не.