Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Ами повиках го по име. Нещо като „Бен, Бен, добре ли си?“. Нещо подобно.

— Значи си го разпознал веднага?

— Ъхъ.

— Как? Той е лежал по лице, главата му е била надолу по склона, а ти си бил над него.

— Ами познах го, това е. По дрехите, по вида, ако се сещате.

— По вида ли?

— Ъхъ. Такова… по външността.

— Можел си да видиш само подметките на маратонките му.

— Не, виждаше се. Пък и човек се познава лесно.

— Добре. Значи намираш тялото и казваш „Бен, Бен!“. Какво се случи после?

— Е, той не отговори и не мърдаше. Реших, че трябва да е пострадал доста зле, затова слязох да видя какво му е.

— Повика ли помощ?

— Не.

— А защо? Имаше ли мобилен телефон?

— Ъхъ.

— Значи намираш жертва на кърваво убийство, имаш телефон в джоба си, но изобщо не помисляш да се обадиш на 911?

Джонатан се стараеше да задава въпросите си така, сякаш само искаше да разбере с подробности цялата история. Това си беше разпит, но не враждебен. Поне не и очевидно враждебен.

— Можеш ли да оказваш първа помощ на пострадал?

— Не, само исках да проверя дали е добре.

— Не предположи ли, че може да е било извършено престъпление?

— Май ми хрумна нещо такова, но не бях съвсем сигурен. Можеше да е злополука. Паднал е или де да знам какво.

— Как е паднал? Защо?

— Ами не знам. Само си помислих.

— Значи не си имал причина да смяташ, че е паднал?

— Нямах. Вие вече извъртате нещата.

— Джейкъб, опитвам се да разбера. Защо не повика помощ? Защо не се обади на баща си? Той е юрист, работи в прокуратурата… той щеше да е наясно какво трябва да се направи.

— Ами просто… Не знам, не се сетих за това. Това си беше лоша изненада. Не бях… подготвен , ако ме разбирате. Не знаех какво е правилно.

— Добре, какво стана след това?

— Слязох надолу по склона при него.

— Подпря ли се на колене?

— Май така беше.

— Върху мокрите листа?

— Не знам. Може и да съм останал прав.

— Останал си прав… Значи си гледал надолу към него?

— Не. Не помня. Както го описвате, сигурно съм се подпрял на коляно.

— Дерек те е видял няколко минути по-късно в училището, а той не помни панталонът ти да е бил мокър или изкалян.

— Вероятно съм бил прав…

— Добре. Значи си стоял над него и си го гледал от горе на долу. А после?

— Както казах, обърнах го леко, за да видя как е.

— Каза ли му нещо?

— Мисля, че не.

— Значи виждаш свой съученик, проснат по корем в безсъзнание, но го обръщаш ей така, без да му кажеш и една дума?

— Не, може и да съм казал нещо. Не съм сигурен.

— Когато стоеше над Бен в дъното на склона, забеляза ли някакви следи от престъпление?

— Не.

— Имало е дълга ивица кръв по целия склон от раните на Бен. Не я ли забеляза?

— Не. Аз… такова… вече превъртах малко, ако се сещате.

— Превърташе ли? Всъщност какво означава това?

— Де да знам. Май се паникьосах.

— Защо си изпаднал в паника? Каза, че не си знаел какво се е случило и не си подозирал престъпление. Предположил си, че е някаква злополука.

— Знам, ама момчето си лежеше на земята. Доста шантаво положение.

— Когато Дерек те е видял няколко минути по-късно, не си изглеждал като превъртял.

— Ами, пак така си беше. Но не се издавах. В главата си бях превъртял.

— Добре. Значи стоиш над тялото. Бен вече с мъртъв. Кървял е от три рани в гърдите, има следи от кръв по склона към тялото, но ти не си видял никаква кръв и не си имал представа какво се е случило. И си превъртял, но не ти личи. Какво стана после?

— Като ви слушам, май не ми вярвате.

— Джейкъб, налага се да ти кажа нещо — няма значение дали ти вярвам. Аз съм твой адвокат, а не баща или майка.

— Е, да, и все пак… Не ми харесва как представяте всичко. Това е моята история, нали? А вие я обръщате така, че да ме изкарате лъжец.

Лори, която не бе продумала досега, каза:

— Джонатан, моля те да престанеш. Съжалявам, но мисля, че вече внуши каквото искаше.

Джонатан се стресна.

— Добре, Джейкъб. Майка ти е права. Може би е най-добре да спрем дотук. Намерението ми не беше да те разстроя. Искам обаче да обмислиш нещо. Цялата тази история може и да е звучала подредено в главата ти, докато си бил сам в стаята си, но когато те подложат на кръстосан разпит, няма да е същото. Уверявам те, моят разпит ще ти се стори детска игра в сравнение с това, което ще направи с тебе Нийл Ладжудис, ако дадеш показания. Аз съм на твоя страна, но Ладжудис не е. Освен това съм добър човек, а той… трябва да си върши работата. Ето какво си представям, че щеше да ми кажеш. Ти си бил при онзи труп е три зейнали рани в гърдите и си пъхнал ръката си под тялото така, че да оставиш един-единствен пръстов отпечатък от вътрешната страна на неговата дреха. Но когато си дръпнал ръката си, по нея не е имало никаква кръв, затова няколко минути по-късно никой в училището не е забелязал нищо нередно. Ако ти беше съдебен заседател, какво щеше да мислиш за такава история?