Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Как научи всичко това?

— Той ми казваше.

— Някога вбесявал ли се е на теб?

— Не.

— А вбесявал ли се е в твое присъствие?

— Ами да, понякога ставаше малко шизо.

— Възразявам.

— Възражението се приема. Съдебните заседатели няма да вземат предвид последното изречение.

— Дерек, би ли описал някой случай, когато обвиняемият е бил вбесен?

— Възразявам, няма връзка с делото.

— Възражението се приема. Господин Ладжудис, преминете към други въпроси.

Ладжудис сви устни. Обърна страница от жълтия си бележник — страница с въпроси, от които трябваше да се откаже. Отново закрачи като подплашена птица из съдебната зала, докато задаваше въпросите си, и накрая се настани повторно при катедрата до ложата на съдебното жури.

— Значи в дните след убийството на Бен Рифкин е имало причина да те разтревожи ролята на твоя приятел Джейкъб в тези събития?

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Можеш да отговориш, Дерек.

— Да, имаше.

— Имаше ли нещо конкретно, освен характера му, което събуди у теб подозрения спрямо Джейкъб?

— Да. Той имаше нож. Нещо като армейски нож. Боен нож. Много остър, цялото острие беше… назъбено . Страх да те хване.

— Виждал ли си този нож?

— Ами да. Джейк ми го показа. Дори веднъж го донесе в училище.

— Защо го донесе в училище?

— Възразявам.

— Възражението се приема.

— Показа ли ти веднъж ножа в училище?

— Да, показа ми го.

— Обясни ли защо ти го показва?

— Не.

— Каза ли ти защо поначало е искал да има нож?

— Май си мислеше, че е готин, това е.

— А ти как реагира, когато видя ножа?

— Казах нещо като „Пич, готин е“.

— Не те ли притесни?

— Не.

— А не се ли разтревожи?

— Тогава не.

— Бен Рифкин беше ли наблизо в деня, когато Джейкъб ти показа ножа?

— Не. Никой не знаеше, че Джейк имаше ножа. Просто си го носеше. Все едно си имаше своя тайна.

— Къде държеше ножа?

— В раницата или в джобовете.

— Той показа ли го на още някого, заплаши ли някого с него?

— Не.

— Добре, значи Джейкъб е имал нож. Имаше ли нещо друго, което те накара да заподозреш своя приятел Джейкъб в часовете и дните след убийството на Бен Рифкин?

— Ами нали казах, че отначало никой не знаеше какво е станало. После се разчу, че Бен бил убит с нож в парка „Колд спринг“, и аз някак си разбрах.

— Какво разбра?

— Ами разбрах… да де, помислих си, че той може да го е направил.

— Възразявам.

— Възражението се приема. Съдебните заседатели няма да вземат под внимание последния отговор.

— Как разбра, че Джейкъб…

— Възразявам!

— Възражението се приема. Господин Ладжудис, преминете към други въпроси.

Ладжудис отново сви устни и промени тактиката.

— Джейкъб говорил ли ти е някога за сайт в мрежата, наречен „Транжорната“?

— Да.

— Би ли обяснил на съдебните заседатели какво представлява „Транжорната“?

— Нещо като порно сайт, но там има само разкази, всеки може да пише и да ги качва в сайта.

— Какви разкази?

— Ами май садо-мазо. Не знам точно. Нещо като секс и насилие.

— Джейк говореше ли често за сайта?

— Ъхъ. Май му харесваше. Често влизаше в този сайт.

— А ти?

Дерек се изчерви смутен.

— Не. Не ми хареса.

— Безпокоеше ли те това, че Джейкъб влиза често в сайта?

— Не. Това си е негова работа.

— Джейкъб показа ли ти разказ в „Транжорната“, в който е описано убийството на Бен Рифкин?

— Да.

— Кога ти показа разказа?

— Май беше втората половина на април.

— След убийството ли?

— Ами да, няколко дни след това.

— Какво ти каза за този разказ?

— Само каза, че написал историята и я качил в този форум.

— Тоест, публикувал е разказа онлайн, за да го четат други хора?

— Ами да.

— Ти прочете ли разказа?

— Да.

— Как го намери?

— Джейкъб ми прати линк.

— Как? С имейл? Във „Фейсбук“?

— Във „Фейсбук“ ли? Не! Там всеки може да го види. Май беше с имейл. Влязох в сайта и прочетох разказа.

— Какво си помисли, когато прочете разказа за пръв път?

— Де да знам. Казах си, че е малко ненормално да го напише, но пък беше доста интересно. Джейкъб умее да пише добре.

— Той писал ли е други разкази като този?

— Не точно такива. Написа няколко, които бяха…

— Възразявам.

— Възражението се приема. Следващият въпрос.

Ладжудис извади лист, текстът на който, отпечатан с лазерен принтер, покриваше нагъсто и двете страници. Сложи го на поставката пред стола на Дерек.