Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Не веднага.

— Той отрече ли, че петното на ръката му е от кръв?

— Не.

— Добре, какво стана след това?

— Отидох в класната стая.

— Тогава в една паралелка ли бяхте с Бен Рифкин?

— Да.

— Но той не е бил в класната стая онази сутрин.

— Не беше.

— Това не ти ли се стори странно?

— Не. Не знам дали изобщо забелязах. Може да съм помислил, че е болен.

— Какво се случи в класната стая?

— Нищо. Същото както винаги: кой отсъства, малко съобщения, после отидохме по стаите за първия час.

— Какъв беше първият час в твоята програма?

— Английски език.

— Ти отиде ли?

— Ами да.

— И обвиняемият ли беше в часа по английски?

— Да.

— Говори ли с него?

— Казахме си „здрасти“, това беше.

— Имаше ли нещо необичайно в поведението и в думите на обвиняемия?

— Не.

— Не ти ли се стори, че е разстроен?

— Не.

— Нещо необичайно във външния му вид?

— Нищо.

— Кръв по дрехите или нещо подобно?

— Възразявам.

— Възражението се приема.

— Би ли описал външния вид на обвиняемия, когато го видя в стаята за часа по английски език?

— Май носеше обикновени дрехи — джинси, маратонки, де да знам още какво. Нямаше кръв по дрехите му, ако това ме питате.

— А на ръцете?

— Петното го нямаше.

— Значи си е измил ръцете?

— Така излиза.

— Имаше ли порязвания или драскотини по ръцете му? Нещо, което да е причинило кървене?

— Не помня да е имало. Не съм се заглеждал.

— Добре, какво се случи след това?

— Ами часът по английски продължи към петнайсетина минути, после обявиха, че блокират училището.

— Какво означава това?

— Прибираме се по класните стаи, пак ни преброяват, заключват вратите и всички оставяме вътре.

— Знаеш ли кога се прилага блокиране на училището?

— Когато има някаква опасност.

— За какво си помисли, когато чу, че блокират училището?

— За стрелбата в „Кълъмбайн“.

— Значи помисли, че в училището е проникнал въоръжен човек?

— Ами да.

— Уплаши ли се?

— То се знае. Всички се уплашиха.

— Помниш ли как реагира обвиняемият, когато директорът обяви блокадата?

— Нищо не каза. Само се позасмя. Щом чухме, всички хукнахме към класните стаи.

— Обвиняемият изглеждаше ли неспокоен или уплашен?

— Не.

— В този момент някой знаеше ли причината за блокадата?

— Не.

— Някой свърза ли случката с Бен Рифкин?

— Не. Да де, по-късно сутринта ни казаха, но не в началото.

— Какво се случи след това?

— Просто си седяхме в класните стаи със заключени врати. По уредбата обявиха, че нямало опасност за нас, нямало оръжия в училището, затова учителите отключиха вратите и чакахме. Беше нещо като учебна тревога.

— И преди това сте се упражнявали за блокада, така ли?

— Ъхъ.

— Какво се случи след това?

— Останахме по стаите. Казаха ни да си извадим учебниците, да четем или да си пишем домашните, каквото решим. После отмениха часовете и към единайсет си тръгнахме.

— Никой ли не ви разпита — теб, други ученици?

— В този ден не.

— Никой ли не претърси училището или шкафчетата, или някого от учениците?

— Не съм видял такова нещо.

— Така… Когато ви разпуснаха и накрая ви разрешиха да излезете от стаята, какво видя?

— Много родители чакаха отвън децата си, бяха се събрали при училището.

— Кога видя отново обвиняемия?

— Ами следобед на същия ден си разменихме есемеси.

— За какво бяха тези съобщения?

— Е, тогава вече знаехме, че Бен е убит. Не че знаехме точно какво се е случило. И само си пускахме текстчета като „Ти чу ли нещо? Какво чу? Какво става?“.

— И какво ти написа обвиняемият?

— Ами аз го подпитвах: „Пич, нали минаваш оттам на път за училище? Видя ли нещо?“. А Джейк само написа: „Не“.

— Значи „не“?

— Това написа.

— Не е споделял с теб, че Бен е лежал на земята, а той се е опитал да провери как е?

— Не.

— Какво друго си писахте?

— Ами нещо като майтапи, защото Бен напоследък доста се заяждаше с Джейкъб. И ние си подмятахме „Що се случи на такъв симпатяга“ и „Сбъдна ти се мечтата“, ей такива неща. Знам, че направо си звучи зле, но беше само на майтап.

— Каза, че Бен Рифкин се е заяждал с Джейкъб. Обясни какво имаш предвид. Какво точно се е случвало между тях?

— Бен, такова… той беше в друга тайфа. Той просто… не искам да приказвам лоши неща за него след това, което стана, нали разбирате… но не се държеше добре с Джейк, с мен, изобщо с нашата тайфа.

— Кой беше във вашата тайфа?