Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

Тя се завъртя и се върна в спалнята.

— Здрасти, Джейкъб.

— Здрасти — отвърна Джейкъб, възпитанието и навикът не му позволиха да покаже, че се чувства разгневен или предаден.

Отидохме в кухнята и там попитах Дъфи защо се навърта около нас.

— Обади ми се твоят адвокат. Каза, че полицията в Нютън и Кеймбридж не му обръща внимание.

— И е решил да помоли тебе? Нали сега си в отдела за връзки с обществеността?

— Е, да, но правя това по лични подбуди.

Кимнах. Не знам какво чувствах спрямо Дъфи в този момент. Все пак разбирах, че когато даде свидетелски показания срещу Джейкъб, той само изпълняваше дълга си. Не можех да видя в него свой враг. Но нямаше и да бъдем приятели занапред. Ако затвореха моето момче в килия до края на живота му, Дъфи щеше да е сред хората, пратили го там. И двамата съзнавахме, че е така. Не можехме да намерим подходящи думи, за да си кажем това направо, затова го пренебрегнахме. Най-доброто в мъжкото приятелство е, че почти винаги неловките моменти могат да бъдат загърбени по мълчаливо съгласие и ако истинската близост е немислима, задоволяваш се с по-лесната задача на взаимната търпимост.

— Кой беше този човек?

— Името му е Джеймс О’Лиъри. Прякорът му е Отец О’Лиъри. Роден е през февруари 1943 година, на шейсет и четири.

— Значи по-скоро е Дядо О’Лиъри.

— Не се отнасяй пренебрежително към него. Той е стар гангстер. Досието му обхваща половин век и е побрало едва ли не целия Наказателен кодекс. Има всичко, за което се сетиш. Оръжия, дрога, насилие. Федералните го подхванали през 80-те години заедно с цяла банда по обвинения за трафик на наркотици, но до присъда не се стигнало. Казаха, че е бил и „горила“, пребивал по поръчка. Сега е твърде стар за такава работа.

— И с какво се занимава?

— Оправя проблеми. По-точно ги отстранява. Предлага услугите си на дребно. Каквото поискаш — събира стари дългове, гони хора от домовете им, кара ги да си затварят устите.

— Отец О’Лиъри… Защо се е наежил срещу Джейкъб?

— Самият той не е настроен срещу Джейкъб, убеден съм в това. Въпросът е кой му плаща и за какво.

— А какъв е отговорът?

Дъфи вдигна рамене.

— Нямам представа. Трябва да е някой, който мрази Джейкъб. А тази група е твърде многобройна в момента — всеки, който е познавал Бен Рифкин или… по дяволите, може да е всеки, който гледа новини по телевизията.

— Страхотно. И какво да правя, ако го видя отново?

— Мини на другия тротоар. След това ми се обади.

— И ти ще пратиш отдела по връзки с обществеността да се разправя с него ли?

— Ако е нужно, ще пратя и цялата Осемдесет и втора въздушнопреносима дивизия.

Усмихнах се.

— Още имам приятели тук-там — увери ме Дъфи.

— Ще те върнат ли в ПКП?

— Зависи дали Распутин ще им позволи, когато стане районен прокурор.

— Все още има нужда от голям удар, преди да се кандидатира за длъжността.

— Вярно си е и тъкмо в това е проблемът — няма да му се усмихне щастието.

— Мислиш ли?

— Да. Порових около твоето приятелче Пац.

— Заради кръстосания разпит ли?

— И заради него, и защото помня как ме питаше за Пац и Ладжудис, дали ги свързва нещо. Защо Ладжудис не искаше Пац да бъде заподозрян за това убийство?

— Е, и?

— Може и да не е нищо особено, но има връзка. Ладжудис е работил по обвинения срещу него, когато е бил в групата по престъпления срещу непълнолетни. В онзи случай е имало изнасилване, но Ладжудис го смекчил до сексуално посегателство и всичко приключило със споразумение в съда.

— Какво следва от това?

— Може би нищо. Може би потърпевшият не е искал да даде показания в съда или е оттеглил обвиненията, а Ладжудис е взел правилното решение. А може би е сгафил зле, Пац се е отървал леко и след време е извършил убийство. Ладжудис няма да се хвали с такава история в предизборната кампания, нали? — Дъфи пак сви рамене. — Нямам достъп до материалите на прокуратурата. Само толкова успях да изровя, без да привличам излишно внимание. Знам, че не е много, но поне е нещо.

— Благодаря ти.

— Ще видим има ли за какво — промърмори той. — Пък и може да няма значение дали е вярно. Ако просто ей така подхвърлиш това в съда, хвърлиш малко прах в очите на хората — сещаш се за какво говоря, нали?

— Сещам се, господин велик детектив.

— И ако Ладжудис си отнесе пердаха, още по-добре, а?

— Ъхъ — засмях се аз.

— Знаеш ли, Анди, съжалявам за всичко това.

— Знам.

— Работата ми понякога е гадна.

Постояхме няколко секунди загледани един в друг.