Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Ами аз, Джейк и едно друго момче — Дилън.

— И каква беше вашата тайфа? Като какви се славехте в училището?

— Ние бяхме смотаняци — отговори Дерек без никакво смущение.

Това не го засягаше. Такъв си беше животът му.

— А Бен какъв беше?

— Де да знам. От хубавите.

— Значи беше хубав?

Дерек се изчерви.

— Не знам. Той беше в друга тайфа.

— Бяхте ли приятели с Бен Рифкин?

— Не. Тоест знаехме се, казвахме си „здрасти“, но не бяхме приятели.

— Но не се е заяждал с теб, така ли?

— Де да знам. Може да ми е викал „педалче“ или нещо друго. Това не го смятам за тормоз. Някой като ти вика „педалче“, не е нищо особено.

— Бен обиждал ли е и други ученици?

— Да.

— Как?

— Ами как… Педалче, смотаняк, курва, кучка, загубеняк, разни други думи. Такъв си беше, така си приказваше.

— С всеки ли?

— Е, не с всеки. Само с онези, които не харесваше. Онези, които не са готини.

— Джейкъб не беше ли от готините?

Смутена усмивка.

— Не. Никой от нас не беше.

— Бен харесваше ли Джейкъб?

— Не. Изобщо.

— А защо?

— Ей така.

— Без причина ли? Имаше ли някакви разправии между тях? Нещо конкретно?

— Не. Бен просто не смяташе Джейк за готин. Никого от нас не смяташе. Подхвърляше ни разни приказки.

— Но с Джейкъб се държеше по-зле отколкото с теб или с Дилън?

— Да.

— Защо?

— Според мен, защото виждаше, че на Джейк му пука. Нали ви казах — ако на мен някой ми каже, че съм педалче, смотаняк или нещо друго, какво да направя? Аз не отвръщах. Но Джейк много се нервираше, затова Бен продължаваше.

— Какво продължаваше?

— Да го обижда.

— Как?

— Най-често го наричаше „педалче“. Или с по-лоши думи.

— Какви по-лоши думи? Хайде, можеш да ги кажеш тук.

— Ами все му разправяше, че бил гей. И все питаше Джейк дали е вършил разни гейщини. Все това му приказваше и не спираше.

— Какво точно е приказвал?

Дерек пое дълбоко въздух.

— Не знам дали мога да го кажа…

— Всичко е наред. Продължавай.

— Ами питаше „Духал ли си на някого наскоро?“… Не искам да повтарям какво казваше. Ей такива неща бяха. Не преставаше.

— Някой в училището смяташе ли наистина Джейкъб за гей?

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Не. Тоест така си мисля. Не че на някого му пукаше. На мен не ми пукаше. — Дерек погледна Джейкъб. — И сега не ми пука.

— Джейкъб споменавал ли е пред теб нещо за това?

— Каза, че не е гей.

— В какъв контекст? Защо ти го каза?

— Ами аз само му разправях да не слуша Бен. Казах му нещо от рода на „Ей, Джейк, ти и без това не си гей, защо ти пука?“. И той ми каза, че не бил гей и било важно не дали е гей, а лайната… да де, глупостите, с които го залива Бен, и докога щяло да продължава това, без никой да направи нищо. Той знаеше, всички знаехме, че не бива да е така, но никой не си мърдаше пръста да спре Бен.

— Значи Джейкъб беше ядосан?

— Да.

— Струваше му се, че е подложен на тормоз?

— Той наистина беше подложен на тормоз.

— Ти опита ли да се намесиш поне веднъж, за да престане Бен да тормози твоя приятел?

— Не.

— Защо не?

— Защото щеше да е все тая. Бен нямаше да ме чуе. Не става така.

— Тормозът само словесен ли беше? Стигаше ли до физическо насилие?

— Понякога Бен го блъскаше или го буташе с рамо, когато се разминаваха, понякога вземаше неща на Джейк от раницата или обяда му, или каквото му хрумне.

— Обвиняемият обаче ми се вижда едро момче. Защо Бен се е заяждал безнаказано с него?

— Бен също беше едър, а и по-як. И имаше повече приятели. Май всички ние — Джейк, Дилън, аз — си знаехме, че не сме от важните хора в училище. Тоест… де да знам, оплетена работа. Малко е трудно да го обясня. Но ако се бяхме сбили наистина с Бен, всички щяха да ни отрежат.

— В смисъл че щяха да прекъснат отношенията си с вас?

— Ъхъ. Как щяхме да я караме в училище, ако всички ни обърнат гръб?

— Бен държеше ли се така и с други деца или само с Джейкъб?

— Само с Джейкъб.

— Имаш ли представа защо го правеше?

— Щото знаеше, че Джейк побеснява от това.

— Ти виждаше ли, че Джейк побеснява?

— Всички виждаха.

— Джейкъб често ли побесняваше?

— Заради Бен ли? Разбира се.

— А заради други неща?

— Да, от време на време.

— Разкажи ни по-подробно за характера на Джейкъб.

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Хайде, Дерек, разкажи ни за характера на Джейкъб.

— Ами той се вкисваше сериозно от разни неща. Кипваше отвътре, но не го показваше. Навиваше пружината до скъсване и понякога избухваше заради някоя дреболия. После все беше гузен, защото изглеждаше, че прекалява, но никога не беше само заради дребния повод. А заради всичко друго, за което все си мислеше.