Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Този нож би ли могъл да нанесе раните, открити по тялото на жертвата?

— Да. Сравнихме размера и формата на острието с раните и установихме съответствие. Острието на този конкретен нож е извито и назъбено, което би обяснило разкъсванията в краищата на раните. Това е нож, предназначен за насичане на противника, като при бой с ножове. Когато ножът е предназначен за равен разрез, обикновено има гладко, много добре наточено острие като на скалпел.

— Значи е възможно убиецът да е използвал такъв нож?

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Да, би могъл.

— Възможно ли е по раните и формата на ножа да прецените как убиецът би могъл да нанесе тези смъртоносни рани, какви движения е направил?

— Въз основа на факта, че раните са на практика хоризонтални, изглежда най-вероятно нападателят да е стоял точно пред жертвата, да е бил със същия ръст и да е нанесъл прави мушкащи удари, като ръката му е оставала в хоризонтално положение.

— Моля ви да покажете движенията.

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

Раковски се изправи, мушна напред три пъти във въздуха с дясната си ръка и седна на мястото си.

Ладжудис не каза нищо няколко секунди. Залата беше притихнала, чух някой зад мен да издишва дълго и шумно.

Джонатан се хвърли в битка при кръстосания разпит. Не нападна пряко Раковски. Нямаше съмнение, че тя е компетентна и се старае да остане обективна, затова нямаше да спечели нищо, ако се заяжда с нея. Съсредоточи се върху веществените доказателства и очевидните слабости в тях.

— Обвинението спомена фразата „Липсата на доказателства не е доказателство за липсата им“. Помните ли я?

— Да.

— Но не е ли вярно и че липсата на доказателства може да означава именно липса на доказателства и нищо друго?

— Вярно е.

Джонатан се обърна с лукава усмивка към съдебното жури.

— В този случай имаме доста сериозна липса на доказателства, не е ли така? Няма следи от кръв, доказващи вината на обвиняемия, нали?

— Няма.

— Генетични проби? ДНК?

— Няма.

— Косми?

— Няма.

— Нишки от дрехи?

— Няма.

— А нещо друго, освен пръстовия отпечатък, което да доказва присъствието на обвиняемия на местопрестъплението?

— Няма.

— Отпечатъци от длани? От пръсти? От обувки? Всичко това липсва, нали?

— Така е.

— Виж ти! Ето какво наричам аз липса на доказателства!

Съдебните заседатели се разсмяха. Двамата с Джейкъб също се засмяхме, по-скоро от облекчение. Ладжудис скочи, за да възрази, и възражението беше прието, но това едва ли имаше значение.

— А сега за намерения пръстов отпечатък — отпечатъкът на Джейкъб върху дрехата на жертвата. Не е ли вярно, че има огромно ограничение при пръстовите отпечатъци като веществени доказателства — не можете да определите кога са оставени?

— Вярно е, с изключение на изводите, които могат да бъдат направени от факта, че кръвта още е била течна, когато пръстът на обвиняемия я е докоснал.

— Да, течната кръв. Именно. Позволете да ви представя една хипотеза, госпожо Раковски. Да допуснем само като предположение, че обвиняемият — Джейкъб, се е натъкнал на жертвата, негов приятел и съученик. Намерил го е лежащ на земята, докато е вървял към своето училище. Да допуснем също само като предположение, че това се е случило броени минути след нападението. И накрая да допуснем, че е хванал дрехата на убития в опит да му помогне или да провери състоянието му. Това не би ли обяснило напълно факта, че отпечатъкът е намерен точно на това място?

— Да.

— Стигнахме до ножа, за който чухме — ножа модел… как беше… „Спайдърко Сивилиън“. Не е ли вярно, че има много модели ножове, които биха могли да причинят такива рани?

— Да, предполагам, че има.

— Защото можете да правите изводите си само по характеристиките на тези рани, размера и формата им, дълбочината на проникване на острието и така нататък, нали?

— Да.

— Следователно онова, което знаете, е само, че оръжието на убийството изглежда е имало назъбено острие с определени размери, не е ли така?

— Така е.

— Опитахте ли се да установите колко от съществуващите модели ножове отговарят на направеното от вас описание?

— Не. От прокуратурата поискаха само да установя дали този конкретен нож съответства на раните по жертвата. Не са ми давали други ножове, за да сравнявам.

— Е, и това ако не е нагласена работа…

— Възразявам!

— Възражението се приема.

— Значи разследващите престъплението изобщо не са се опитали да установят колко от съществуващите ножове биха могли да причинят тези рани?