Скотт Туроу - Невинен

– Кой друг може да го е извършил? – аргументира се тя.

– Секретарката ли ти носи кафето сутрин, Марвина? – питам я аз.

– Сама си го взимам.

– Знаеш какво имам предвид. Какво е доказателството, че извършителят не е друг?

– Прокуратурата не е длъжна да провери всичко. Ние също не сме.

Права е, но амбициран от тази размяна на реплики, аз заявявам, че съм за отмяна на присъдата. Двамата се обръщаме към Джордж Мейсън, чието решение ще наклони везните. Изключително възпитан, родом от Вирджиния, той е запазил следи от мекия си роден акцент и има буйна бяла коса, с каквато човек обикновено си представя един съдия. Джордж е най-добрият ми приятел в съда и ще заеме мястото ми на председател, ако, както се очаква, спечеля първичните избори през февруари и после общите през ноември и се преместя в щатския върховен съд.

– Мисля, че е на границата, но съм за потвърждаване на присъдата.

– Джордж! – възмущавам се аз.

С него сме се хващали за гушите още при първата му поява преди трийсет години като новоизлюпен служебен защитник в съдебната зала, където аз бях водещ обвинител. Първите стъпки в кариерата винаги са важни и като съдия Джордж по-често от мен застава на страната на защитата. Не и сега.

– Признавам, че щях да гласувам против, ако тепърва го съдеха – добавя той, – но това е обжалване и не се наемам да подменям преценката на съдебните заседатели.

Тази малка закачка е отправена към мен. Никога не бих го признал открито, но имам чувството, че появата на Молто и значението, което прокуратурата отдава на този случай, са наклонили съвсем малко везните за решението на двамата ми колеги. Е, важното е, че загубих. Това също е част от професията, да приемаш несъвършенствата на закона. Помолвам Марвина да напише становище. Все още малко разгорещена, тя излиза и с Джордж оставаме сами.

– Сложен казус – отбелязва той.

Основно правило е, че както добрите съпрузи, които забравят кавгите си, преди да си легнат, съдите оставят противоречията си в заседателната зала. Свивам рамене, но той вижда, че още не съм се примирил.

– Защо не напишеш особено мнение? – предлага той. – Обещавам, че отново ще обмисля нещата, след като видя всичко на хартия.

Рядко пиша особено мнение, защото една от основните ми отговорности е да осигуря единодушие на съда, но решавам да послушам съвета му и тръгвам към кабинета си, за да натоваря помощниците си с тази задача. Като председател на апелативния съд работните ми помещения заемат площ колкото малка къща. От голямото преддверие, където седят главният ми секретар и съдебните писари, се влиза в два по-малки кабинета за стажантите. От другата страна е моят кабинет, десет на десет метра и етаж и половина висок, с ламперия от лакирано дъбово дърво, която му придава мрачната атмосфера на стар замък.

Когато отварям вратата на голямото помещение, заварвам четирийсетина души, които в един глас изкрещяват:

– Изненадааа!

Наистина съм изненадан, но по-скоро неприятно. Преструвам се на трогнат и започвам да обикалям стаята, здрависвайки се с хора, чиито поздравления предвид на дългогодишното им присъствие в живота ми и сегашното ми настроение са ми приятни колкото възпоменания върху надгробни плочи.

Тук са синът ми Нат, двайсет и осем годишен, твърде хилав, но невероятно красив с буйната си черна коса; Барбара, с която сме женени от трийсет и шест години; и петнайсет от останалите седемнайсет апелативни съдии. Джордж Мейсън също е сред тях, прегръща ме – един жест от миналото, когато все още не бяхме толкова близки – и ми подарява кутия от името на колегите ми.

Тук са и някои висши служители от администрацията на съда и няколко приятели, които още са практикуващи юристи. Бившият ми адвокат Санди Стърн, закръглен и як, но страдащ от хронична кашлица, със своята дъщеря и партньорка Марта, а също човекът, който преди повече от двайсет и пет години беше мой подчинен, бившият прокурор Реймънд Хорган. В рамките на година Рей се превърна от мой приятел във враг и после отново в приятел, като свидетелства срещу мен на делото, а след оправдаването ми задейства процеса по назначаването ми за главен прокурор. Като организатор на кампанията ми за избиране във върховния съд Реймънд отново играе важна роля в живота ми. Той чертае стратегията и събира пари от големите фирми, а оперативните подробности е оставил на две истински вълчици, на трийсет и една и на трийсет и три, които са отдадени на работата си с настървението на наемни убийци.