Скотт Туроу - Невинен

В крайна сметка доказателствата са толкова равномерно разпределени, че като главен съдия по делото реших да пусна Харнасън под гаранция, докато чака гледането на обжалването си. Това не се случва често, след като някой вече е признат за виновен, но ми се стори несправедливо човекът да лежи в затвора при толкова неясен казус, преди да се произнесем окончателно.

Именно това мое разпореждане е причината за днешната поява на Томи Молто. Молто има богат опит в апелативното право, но като главен прокурор напоследък рядко му се случва да участва в дела. Заел се е с този случай, защото явно прокуратурата вижда в гаранцията на Харнасън знак, че присъдата може да бъде отменена. Присъствието на Молто има за цел да подчертае, че обвинението твърдо стои зад доказателствата си. Щом така иска, нямам нищо против. Когато Томи излиза на подиума, започвам да го разпитвам:

– Господин Молто, поправете ме, ако греша, но като чета материалите по делото, не виждам никакво доказателство господин Харнасън да е знаел, че арсеникът не се изследва в рутинните токсикологични тестове и така смъртта на господин Милан може да се представи като настъпила по естествени причини. Резултатите от аутопсията не се разгласяват, нали?

– Наистина, ваша чест, не се публикуват в пресата, макар че не са и държавна тайна.

– Тайна или не, няма доказателства, че Харнасън е знаел за това, нали?

– Точно така, господин съдия – отговаря той.

Една от силните страни на Томи е неизменната му учтивост и прямота, макар че сега не успява да скрие съвсем неодобрението си в отговор на моя разпит. Двамата имаме сложни отношения. Преди двайсет и една години Молто беше младши обвинител в едно дело, което разделя живота ми ясно като непрекъсната линия по средата на шосе, когато ме съдиха и оправдаха за убийството на друг прокурор.

– Освен това, господин Молто, дори нямате доказателства как господин Харнасън е отровил господин Милан, нали? Няколко от техните приятели са свидетелствали, че всъщност господин Милан е готвил в къщата.

– Да, но господин Харнасън обикновено е наливал напитките.

– Да, но според химика, призован от защитата, арсеникът е твърде горчив, за да остане незабелязан дори в мартини или чаша вино. Обвинението не е оспорило този факт, нали?

– Така е, ваша чест. Но тези мъже са се хранили заедно през повечето време. Това дава на Харнасън достатъчно възможности да извърши престъплението, за което са го осъдили съдебните заседатели.

Напоследък в съда хората обсъждат колко променен изглежда Томи, след като се ожени (за първи път на такава напреднала възраст) и получи дълго жадувания си пост. Тази благосклонност на съдбата обаче не компенсира особено физическия му недъг. Лицето му изглежда похабено от години, състарено. Малкото останала му коса е съвсем бяла, а под очите има торбички като пакетчета чай. Все пак не може да се отрече, че е променен. Свалил е килограми и вече си купува костюми, които не му стоят, сякаш е спал с тях. Често лицето му издава вътрешно спокойствие. Понякога дори е весел. Но не сега. Не и в мое присъствие. Дори след толкова години той ме смята за заклет враг, а съдейки по изражението му, докато се връща на мястото си, приема днешните ми съмнения като още едно доказателство за това.

След края на изслушването с двамата ми колеги се оттегляме в един кабинет зад съдебната зала, за да обсъдим сутрешните дела, да решим какво ще отсъдим по всяко от тях и кой от тримата кое официално становище ще напише. Помещението е обзаведено елегантно, като в луксозен клуб, та дори до кристалния полилей. Около голямата маса чипъндейл има достатъчно кожени кресла с високи облегалки за всичките осемнайсет съдии в съда при редките случаи, когато заседаваме заедно – ан блок, както се казва – за решаването на някой сложен казус.

– Потвърждаване – казва Марвина Хамлин, когато стигаме до случая „Харнасън“, сякаш няма смисъл да обсъждаме.

Марвина е борбена чернокожа с всички основания да бъде такава. Израснала е в гето, родила е сина си, когато била на шестнайсет, и въпреки това завършила образованието си, започнала работа като стажантка в адвокатска кантора и е станала дипломиран юрист – при това добър. Водила е защитата на два случая пред мен, когато гледах наказателни дела навремето. От друга страна, след като съм работил с нея вече цяло десетилетие, знам, че няма да промени мнението си. Последният чужд съвет, в който се е вслушала, е, когато навремето майка ѝ я е посъветвала да се оправя сама в живота.