Скотт Туроу - Невинен

– Може да се каже – отвръща ми тя. Изведнъж лицето ѝ грейва. – Приготвила съм ви картичка.

– След всичко друго, което направи? – изненадвам се аз, но приемам плика.

„Само на ШЕЙСЕТ!“ – пише отпред. Има снимка на страстна блондинка с прилепнала по тялото ѝ фланела. „Човек никога не е твърде стар.“ Отзад: „Да не ти пука. Радвай се на живота!“ Отдолу е добавила: „С обич, Ана.“

„Да не ти пука.“ Де да беше толкова лесно. Дали си въобразявам, или мацето отпред малко прилича на нея?

– Сладка е – признавам.

– Стори ми се идеална за случая. Нямаше как да не я купя.

Вглеждаме се мълчаливо един в друг за няколко секунди.

– Хайде, отивай да работиш – казвам ѝ след малко.

Уви, тя е много сладка, зеленоока блондинка, с румено лице и добра физика. Хубавичка е и макар да не е умопомрачителна красавица, е много привлекателна. Небрежно повдига правата си пола, разголвайки още малко от бедрото си, фръцва леко закръгленото си, но изящно оформено задниче, и ме поглежда, за да види какъв ефект е постигнала. Махвам ѝ с ръка да излиза.

Ана работи за мен от близо две години и половина, по-дълго от всеки друг стажант, който съм имал. Освен опитен юрист с очевиден талант за тази професия тя е лъчезарна и енергична. Държи се открито почти с всеки и е изключително забавна, което доставя огромно удоволствие на всички, но най-вече на нея. На всичкото отгоре е и невероятно мила. Тъй като компютърните ѝ познания надминават тези на повечето ни специалисти, често жертва обедната си почивка, за да оправя проблеми по системата. Пече сладкиши за колегите си, помни всички рождени дни и подробности за семействата. С други думи, човек, обичащ да доставя радост на другите, затова е любимка на всички в цялата сграда.

Чуждото щастие обаче ѝ носи повече радост, отколкото личният ѝ живот. Любовта е особено голям проблем. Ана е изпълнена с копнеж… и отчаяние. Домъкнала е в службата цял куп книги за самоусъвършенстване и често ги разменя с Джойс, съдебния ми пристав – „Намери любовта, за която копнееш“, „Как да разберем дали сме достатъчно обичани?“. Когато седне да чете в почивката, жизнерадостната маска сякаш пада от лицето ѝ.

Дългият престой на Ана при мен, който се удължи, след като наследничката ѝ на този пост, Кумари Бата, неочаквано забременя и остана на легло, неминуемо доведе до известно сближаване между нас. От известно време, когато два-три пъти седмично оставаме след работно време да довършваме различни административни формалности, тя си позволява да споделя подробности за емоционалните си несгоди.

– Излизам с доста мъже, но се опитвам да не приемам нищо твърде насериозно, за да не се залъгвам с излишни надежди – каза ми веднъж. – В известно отношение има ефект. Вече не ми остана никаква надежда. – Усмихна се по характерния си начин на тази тъжна ирония. – Знаете ли, бях омъжена за една наносекунда, когато бях на двайсет и две, и след като всичко свърши, окончателно се отказах от мисълта, че мога да срещна идеалния човек. Мислех, че съм твърде млада. Но мъжете като че ли никога не порастват! Сега съм на трийсет и четири. Последният, с когото излизах, беше на четирийсет. А беше още момче. Дете! Не се беше научил да си прибира дрехите в гардероба. Аз имам нужда от мъж, от зрял мъж.

Всичко това изглеждаше невинно допреди няколко месеца, когато започнах да усещам, че зрелият мъж, когото имаше предвид, бях аз.

– Защо е толкова трудно да си намериш кой да те изчука? – попита ме една декемврийска вечер, след като ми беше разказала за разочарованието си от поредната първа среща.

– Едва ли е толкова трудно – отбелязах, след като преодолях първоначалното си стъписване.

– За мене е. Мъжете, които харесвам, все не искат да спят с мен – заяви, като тръсна дългата си до раменете изрусена на кичури коса. – Знаете ли, иде ми да кажа: „Майната му.“ Готова съм да пробвам всичко. Е, не съвсем всичко. Без джуджета, коне и други такива. Но може би трябва да отида на някое от онези места, които никога не ми е минавало през ума да посетя. Или ми е минавало, но съм отхвърляла идеята като абсурдна. Защото, докато се опитвам да правя онова, което се смята за „нормално“, не постигам особено добри резултати. Може би трябва да съм лоша. Вие сте били лош, нали, господин съдия? – попита неочаквано, като ме фиксира с тъмнозелените си очи като с радар.

– Всички сме били лоши някога – отговорих тихо.

Това бе повратната точка. Сега флиртовете ѝ, когато останем сами, са невъздържани и директни – евтини игри на думи, намигвания, само дето не си е закачила табела „За продан“. Преди няколко вечери внезапно се изправи и постави ръка върху гърдите си, докато оправяше блузата си, като стоеше с профил към мен.