Томас Харис - Черна неделя

Балансът трябваше да е съвършен както за цялата гондола, така и за трите четвърти от нея. Това означаваше монтиране на резервни опорни точки върху рамката. Тези промени бяха отнели доста време, но не толкова, колкото се опасяваше Ландър. До мача за Суперкупата оставаше малко повече от месец. Последните две седмици щяха да бъдат загубени, тъй като имаше полети по време на футболни мачове. Оставаха му седемнайсет работни дни. Имаше време за още едно подобрение.

Ландър сложи на пейката плътен лист фибростъкло с размери дванайсет на седемнайсет сантиметра. Листът беше усилен с метална мрежа и сгънат в две равнини, подобно на резен диня. Той затопли парче от пластичния експлозив и му придаде същата форма, като внимателно увеличаваше плътността на експлозива от центъра към краищата.

Ландър прикрепи експлозива към вътрешната страна на фибростъклото. Сега устройството заприлича на изкорубена книга с корица само от едната страна. Над експлозива бяха загладени три пласта каучуково покритие, изрязани от обвивката на болничен дюшек. Върху тях легна парче лек брезент, набодено с жила от пушки калибър 177. Жилата бяха залепени върху брезента с плоската част надолу, по-гъсто от пирони по леглото на факир. Когато набоденият брезент се опънеше плътно върху устройството, острите шипове на жилата леко се накланяха. Този наклон беше целта на заоблянето. Беше необходимо по време на полета жилата да се разпръснат по предварително определен начин. Ландър бе очертал балистиката особено грижливо. Формата на жилата щеше да я стабилизира при полета също като стоманените перца, използвани във Виетнам.

Добави още три пласта набоден с жила брезент. Четирите пласта съдържаха общо деветстотин четирийсет и четири жила. Ландър беше изчислил, че в диапазон от шейсет метра щяха да направят на решето площ от триста квадратни метра, като едно жило щеше да удари всеки квадратен метър със скоростта на куршум от мощна пушка. В зоната на удара нямаше да остане жив човек. И това беше само един малък пробен модел. Истинският, който щеше да виси под дирижабъла, беше триста и седемнайсет пъти по-голям по площ и тегло и носеше средно по три и половина жила за всеки от осемдесетте хиляди деветстотин осемдесет и пет посетители на стадиона „Тюлейн“.

Фазил влезе в работилницата, когато Ландър прикрепваше външната обвивка — лист от фибростъкло със същата плътност като обвивката на гондолата.

Ландър не го заговори.

Фазил не даде вид, че се интересува от предмета на пейката, но веднага разбра какво е и се ужаси. Няколко минути арабинът се оглежда из работилницата, като внимаваше да не пипа нищо. Самият той техник, обучен в Германия и Северен Виетнам, не можеше да не се възхити от стегнатостта и икономичността, с която беше сглобена голямата гондола.

— Този материал трудно се заварява — проговори той и потупа тръбата от рейнолдсова сплав. — Не виждам устройство за заваряване, да не си го давал навън?

— Взех устройството на фирмата за събота и неделя.

— И рамката е освободена от напрежение. Господин Ландър, това е голяма самонадеяност. — Фазил искаше да направи шеговит комплимент на майсторството на Ландър. Беше решил, че е длъжен да поддържа добри отношения с американеца.

— Ако рамката се изтърбуши и счупи черупката от фибростъкло, някой може да види жилата, когато сваляме гондолата от камиона — монотонно обясни Ландър.

— Аз пък мислех, че вече зареждаш експлозивите. Остава само един месец.

— Още не съм готов. Искам да проверя нещо преди това.

— Мога ли да ти помогна?

— Знаеш ли експлозивния индекс на материала?

Фазил поклати глава и заяви със съжаление:

— Съвсем нов е.

— Виждал ли си някога как се взривява?

— Не. Казаха ми, че е по-мощен от C-4. Не видя ли в какво беше превърнал апартамента на Музи?

— Видях дупка в стената, която не ми говори нищо. Най-често срещаната грешка, която се прави при сглобяване на устройство за премахване на хора, е поставянето на шрапнелите прекалено близо до заряда. Тогава губят целостта си при експлозията. Помисли за това, Фазил. Ако не го знаеш, трябва да го научиш. Прочети този наръчник и ще намериш всичко. Аз ще ти обяснявам по-дългите думи. Не искам жилата да се пръснат на части при експлозията. Целта ми не е запълването на седемдесет и петте болници за глухи. Не знам какъв буфер да оставя между жилата и експлозива, за да ги запазя.

— Погледни как е в клейморовата мина…

— Това не е индикация. Аз имам работа с по-дълги обхвати и безкрайно повече експлозив. Досега никой не е създавал такава огромна бомба. Клейморовата мина е с размери на учебник, а моята бомба е като спасителна лодка.