Томас Харис - Черна неделя

Кабаков стъпи с единия си крак върху куката. Виждаше лицето на Корли, надвесено от пода на хеликоптера. Говореше в микрофона. Куката се плъзна надолу. Кабаков беше до реброто, не! Реброто се издигна и извъртя. Удари Кабаков и го запрати встрани, той се залюля обратно към него и пъхна найлоновото въже между кормилото и реброто, под опората на кормилото, закачи го с халката около куката, махна с ръка и хеликоптерът се издигна. Въжето до тялото на Кабаков се втвърди като стоманен прът.

Ландър, който пълзеше по окървавения под на гондолата към фитила, усети, че подът силно се наклони. Започна да се търкаля и да търси с разперени пръсти нещо, за което да се залови.

Хеликоптерът раздираше въздуха. Опашката на дирижабъла се вирна под ъгъл петдесет градуса, а носът му увисна над игрището. Зрителите пищяха и бягаха, изходите се задръстиха от биещи се да излязат хора. Ландър чуваше виковете им край себе си. Посегна към фитила със запалката.

Носът на дирижабъла заора в трибуните, тълпата се разпръсваше пред него. Удари пилоните на знамената на върха на стадиона, отскочи нагоре и се понесе над къщите към реката под грохота на двигателя на хеликоптера. Корли гледаше надолу към Кабаков, застанал на реброто, хванал се за въжето.

— Ще успеем да стигнем реката, ще успеем да стигнем реката — повтаряше неспирно Джаксън, докато стрелката на термометъра навлизаше в червения сектор на скалата.

Палецът му стоеше върху бутона за пускане на товара.

Ландър преодоля последните трийсет сантиметра по наклонения под и запали с палец запалката.

Мошевски си проби път до върха на трибуните. Хеликоптерът, дирижабълът и човекът, застанал на реброто, увиснаха за миг над реката и се запечатаха завинаги в паметта му. След това изчезнаха в ослепително кълбо от светлина и тътен, възвестяващ края на света, го отхвърли върху тресящите се трибуни. Шрапнелът покоси дърветата до реката, след като взривът ги изкорени, а разбитата на пяна вода излетя нагоре и отвори огромен басейн, който веднага се напълни със свой собствен грохот, а водата се издигна като гигантски конус и се изпари. След секунди, далече надолу по течението на реката, шрапнелът удари като градушка реката и затрака по железните корпуси на корабите.

На разстояние няколко километра Рейчъл привършваше късния си обяд на терасата на покрива на Търговския център с изглед към града и видя огненото кълбо. Скочи на крака, високата сграда потрепери, прозорците се изпотрошиха и тя падна по гръб, докато стъклата продължиха да валят около нея. Впери поглед в долната страна на масата и разбра. Изправи се мъчително. До нея на пода седеше жена с отворена уста.

Рейчъл я погледна.

— Той е мъртъв — рече тя.

Окончателният списък на жертвите и пострадалите възлезе на петстотин и дванайсет души. Четиринайсет бяха прегазени до смърт при изходите на стадиона, петдесет и двама получиха счупвания в усилията си да избягат, а останалите имаха порязвания и натъртвания. Между порязаните и натъртените беше и президентът на Съединените щати. Получи контузиите, когато десет служители на тайните служби се хвърлиха едновременно отгоре му. В града сто и шестнайсет души пострадаха от летящи стъкла на счупени прозорци.

По обяд на следващия ден Рейчъл Бауман и Робърт Мошевски стояха на малък кей на северния бряг на Мисисипи. Бяха там от няколко часа и наблюдаваха полицейските катери, които претърсваха дъното. Претърсването беше продължило цяла нощ. През първите няколко часа драгите бяха извлекли няколко овъглени къса метал от хеликоптера. Не намериха нищо повече.

Кеят, на който стояха, беше надупчен и очукан от шрапнела. Голяма умряла риба се блъскаше в него, носена от течението. Рибата приличаше на решето.

Мошевски беше като вцепенен. Очите му не се отделяха от полицейските катери. На кея до него лежеше брезентовият му куфар, защото след няколко часа щеше да върне Мухамад Фазил в Израел, където щяха да го съдят за кръвопролитието в Мюнхен. На борда на специалния самолет на Ел Ал, който идваше да ги вземе, имаше четиринайсет израелски командоси. Беше решено, че ще се окажат полезен буфер между Мошевски и пленника му по време на дългия полет към дома.

Лицето на Рейчъл беше подпухнало, очите й — зачервени и сухи. Беше изплакала всичките си сълзи на леглото в „Роял Орлиънс“, вкопчена в една риза на Кабаков, напоена с мириса на пурите му.

Вятърът на брега беше студен. Мошевски наметна Рейчъл с якето си, което я покри до коленете.