Томас Харис - Черна неделя

— Моля ви. Много ви моля.

Джаксън затвори за секунда очи.

— Качвайте се. Кажете на човека отзад да слезе. Не мога да отговарям и за него.

Кабаков и Корли издърпаха смаяния помощник на Джаксън и се качиха в корпуса на хеликоптера. Той подскочи във въздуха, витлата му загърмяха. Кабаков отиде отпред и седна на празното място на втория пилот.

— Можем да…

— Слушай — рече Джаксън. — Ще ги гръмнем ли, или ще преговаряме?

— Ще ги гръмнем.

— Добре. Ако въобще ги настигнем, ще мина над тях, защото нямат видимост нагоре. Балонът ли ще пръснете? Така ще падне бързо.

Кабаков поклати глава.

— Могат да взривят експлозива, докато падат. Ще се опитаме да ударим гондолата.

Джаксън кимна.

— Ще мина отгоре. Когато сте готови, ще се спусна на тяхната височина. Не могат да понесат много удари. Бъдете готови. Ще разговаряме чрез микрофона и слушалките.

Хеликоптерът се носеше със скорост сто и десет възела и бързо намаляваше разстоянието, но дирижабълът имаше голяма преднина. Трудно щяха да го настигнат преди стадиона.

— Дори да елиминираме пилота, вятърът ще ги откара над стадиона — обади се Джаксън.

— А куката? Можем ли да ги уловим с куката и да ги завлечем нанякъде?

— Как ще ги закачим? Тая проклетия е гладка като бебешко дупе. Бихме могли, ако разполагахме с време… ей, ето ги и полицаите.

Видяха пред себе си полицейския хеликоптер, който се издигна да пресрещне дирижабъла.

— Не заставайте под тях… — закрещя Джаксън. — Не се приближавайте… — Още докато говореше, малкият полицейски хеликоптер потрепери под откосите на автомат, килна се на една страна и с бясно въртящо се витло се понесе надолу.

Джаксън успя да забележи движенията на кормилото ма дирижабъла, докато голямото му ребро минаваше под него. Озова се над гиганта, а стадионът вече се плъзгаше под тях. Време бе за първия удар. Кабаков и Корли се вкопчиха във вратата на корпуса.

Ландър усети вихъра от витлата по обвивката на дирижабъла и чу двигателя на хеликоптера. Докосна Далия и й направи жест с вдигнат палец.

— Дай ми още десет секунди — каза той.

Тя зареди „Шмайзер“-а с нов пълнител.

Гласът на Джаксън прозвуча в слушалките на Кабаков.

— Дръжте се.

Хеликоптерът рязко се спусна, като силно се наклони, и мина от дясната страна на дирижабъла. Кабаков чу първите куршуми по корпуса на хеликоптера и започна да стреля заедно с Корли; разлетяха се горещи гилзи, от гондолата се посипаха стъкла. Навсякъде около Кабаков се носеше метален грохот. Хеликоптерът се наклони и се издигна. Корли беше ранен, панталонът на бедрото му потъна в кръв.

Джаксън, с нарязано от стъклата на кабината чело, изтри кръвта, която се стичаше в очите му.

Всички прозорци на гондолата бяха счупени и командното табло беше разбито, прехвърчаха искри. Далия лежеше неподвижна на пода.

Ландър, ранен в рамото и крака, видя, че дирижабълът губи височина. Въздушният кораб падаше, но все още можеше да мине над стената на стадиона, която наближаваше, плъзва се под него и той видя под краката си килим от вдигнати нагоре лица. Ръката му беше на ключа за взривяване. Сега. Превъртя ключа. Нищо. Веригите бяха прекъснати. Фитилът. Извлече се от седалката със запалка в ръка и използва здравите си ръка и крак да пропълзи до задната част на гондолата, докато дирижабълът се носеше между брегове от хора.

Куката се провеси на десет метра под хеликоптера. Джаксън я спуска, докато тя докосна гладката обвивка на дирижабъла. Единственият отвор беше пространството между кормилото и реброто зад опората на кормилото. Кабаков направляваше Джаксън и хеликоптерът застана съвсем близо, но куката беше прекалено дебела.

Вече летяха над стадиона. Кабаков отчаяно се огледа и видя навито и окачено на стената найлоново въже с дебелина осем милиметра и автоматично затварящи се халки в двата края. След половин секунда вече се бе устремил към него с ясната представа какво точно трябва да направи.

Мошевски наблюдаваше от земята с изхвръкнали очи и свити юмруци как фигурата се появява и подобно на паяк се смъква надолу по кабела под хеликоптера. Дръпна бинокъла от ръцете на агента до себе си, но преди още да погледне, знаеше какво ще види. Беше Кабаков. Виждаше витлото да реже въздуха около него, докато се спускаше по хлъзгавия кабел. Около кръста му бе увито въже. Бяха точно над Мошевски. Мошевски отстъпи крачка назад, за да вижда по-добре, падна по гръб, но дори за миг не отдели очи от Кабаков.