Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

Ник излетя от колата и се втурна към сградата. Хвърли се към стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, и блъсна с все сила металната противопожарна врата на четвъртия етаж.

Гюс лежеше свит в отворената врата на асансьора. Кръв бликаше от десетките рани по шията, брадата и страните му. Вратите тръгваха да се затварят, но се блъскаха в кървящото тяло и отново се връщаха.

— Гюс! — изкрещя Ник. Падна на колене пред партньора си и се опита да спре с ръце кръвта. Топлите струи потекоха между пръстите му като червена лава.

Очите на Гюс бяха стъклени, животът изтичаше с всяка секунда от тялото му, смъртта хъркаше в гърлото му.

— Гюс! Гюс! — изстена Ник. — Недей, моля те!

Гюс потръпна, и застина. Ник беше целият в кръв. Изтръгна пистолета от кобура на партньора си. Асансьорът беше блокиран, а той не бе видял никого по стълбите. Който и да беше убил Гюс, трябваше да е тук, на този етаж.

Чу се някакъв шум. Ник се завъртя и видя пред себе си точно когото очакваше.

— Не мърдай! — изрева той, заел стойка за стрелба. Дулото на пистолета сочеше право в гърдите на Бет Гарнър.

Тя пребледня и се разтрепери, ръцете й се скриха в джобовете на шлифера.

— Какво правиш тук?

— Извади си ръцете!

— Къде е Гюс? На телефонния ми секретар имаше съобщение, че ще ме чака тук. Къде е Гюс?

Тя държеше нещо в десния джоб на шлифера си.

— Извади проклетите си ръце! — изкрещя Ник. — Не мърдай!

— Ник, моля те… — пристъпи тя напред.

— Не мърдай! — Той освободи предпазителя. — Знам всичко за мъжа ти.

Бет пребледня още повече.

— За мъжа ми?

— Знам, че си падаш по момичета. Още ли си падащ по момичета, Бет?

— Моля? — тя се усмихна странно, с примирена, разбираща усмивка и направи още една крачка към него.

— Извади ръцете от джобовете!

— Но какво става с теб? — Тя тръгна към него, ръката й излезе от джоба.

Ник стреля веднъж. Пукотът взриви тишината и отекна хиляди пъти по коридора. Куршумът удари Бет в гърдите, отхвърли я назад и я събори на пода.

Той не отмести веднага пистолета. Бет още беше жива. Ник падна на колене и измъкна дясната й ръка от джоба. Беше стиснала в юмрук ключодържателя си. Нямаше пистолет.

Бет прошепна нещо толкова тихо, че той трябваше да се наведе, докато дъхът й почти докосна ухото му.

Последните й думи бяха:

— Но аз те обичах…

— Как можа да ти хрумне, че е имала пистолет? — Фил Уокър стоеше пред Ник объркан и потресен.

Гюс Моран беше мъртъв, Бет Гарнър беше мъртва, а Кърън сякаш се бе превърнал в зомби. Наоколо работеше дежурният екип — лекарят, типовете от Вътрешния отдел, униформени полицаи, но очите на Ник почти не забелязваха суматохата.

— Какво по дяволите е правила Бет тук? Какво търсеше тук, Гюс? — Уокър искаше отговори, но да ги чака от Ник беше също толкова безсмислено, както да се разговаря с електрически стълб. — Ти какво правеше тук, Ник?

Сам Андрюс потупа Уокър по рамото.

— Открих нещо, лейтенант.

— Какво има?

Един от съдебния екип държеше в ръцете си полицейски дъждобран.

— Намерих го на стълбите, горе на петия етаж. Има пресни следи от кръв, а в джоба открих руса перука и шило за лед.

Той извади от джоба шилото.

— И вижте тук!

От вътрешната страна на дъждобрана, на хастара бяха зашити инициалите на полицията на Сан Франциско.

Уокър прокара пръсти през косата си:

— Божичко!

Нямаха повече работа в Оукланд и целият екип се отправи от другата страна на залива, към Сан Франциско и жилището на Бет Гарнър в Марина Дистрикт. Те нахлуха в сградата, втурнаха се по стълбите като взвод морски десантници, които превземат бряг. Ник влезе след тях, спомняйки си нещо, което Гюс каза веднъж. Чу скърцащия глас на партньора си толкова ясно, сякаш е застанал до него: „Никога не се оставяй да те убият, Ник, защото това ще е краят на спокойствието ти“.

— Лейтенант — извика Андрюс, — намерихме един пистолет. Трийсет и осми калибър. Зад книгите в библиотеката.

— Дайте го за балистична експертиза — нареди Уокър.

— Има и още нещо…

— Какво?

— Снимки. Снимки на Катерин Трамел.

Това съобщение пробуди Ник от унеса му. Той последва Уокър в спалнята. Тоалетката на Бет приличаше на музей на Катерин Трамел. Там бяха книгите й, до тях купчина фотографии: Катерин в колежа, Катерин с Мани Васкес, Катерин с Джони Боа, Катерин с Рокси.

Уокър се обърна към Ник.

— Е, мисля, че сега всичко е ясно.

Късно през нощта екипът на Уокър се събра в бюрото на отдел „Убийства“. В помещението цареше трескава активност. Талкът беше наредил случаят да бъде приключен до разсъмване. Той планираше пресконференция, както съобщи, и не искаше да останат каквито и да било неясноти.