Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Идвам, Хейзъл — отвърна Катерин. — Довиждане, Ник.

— Но…

— Говоря сериозно.

В гласа й имаше нещо, което му подсказа, че този път не играе.

Ник пристигна на кея преди Гюс. Остана в колата и запуши. Гюс спря кадилака си до мустанга и натисна клаксона. Пресегна се, отвори вратата отдясно и викна:

— Качвай се.

Ник се намести до партньора си и от пръв поглед позна, че е открил нещо. Гюс направо сияеше от вълнение.

— Имам нещо, което ще те заинтригува, синко. Открих някой хора от студентската тайфа на Трамел. Намерих годишния им албум, сдружението на бившите студенти много ми помогна. Страшно са услужливи тези хора в Бъркли.

— Страхотно! — измърмори Ник. — Хайде, Гюс, казвай какво има.

— Не напирай, синко. Значи, още не се е разнесъл слухът и ето че тази сутрин ми се обажда съквартирантката на Катерин от първата година.

— Тя ли ти се обади?

— Точно така. Казва се Мери Бет Ламбърт. Погледнах в албума, наистина беше там. Твърди, че знае всичко за Катерин Трамел и Лиза Хоберман. Нали ти казвах, че прелестната ти приятелка от край време е плашела хората. Толкова години са минали, а тази Мери Бет Ламбърт не смее да говори за Катерин по телефона. Настоява това да стане на четири очи… кой знае кой съм бил… Тя е отсреща в Оукланд. Ще се видя с нея след работа в офиса й в Пил Хил, Каза, че така ще е най-добре, след работа, когато другите са се омели. Точно така каза — омели. Какво ще кажеш за едно пътуване до Оукланд, момчето ми?

Ник вдигна рамене. Щом Катерин наистина го е изхвърлила от живота си, щом наистина е бил използван само за целите на нейното проучване, той вече нямаше желание за нищо.

— Изглеждаш ужасно, синко — обади се Гюс. — Не се цупи така, само задето старият Гюс те е бил. Трябваше да изкарам една добра оценка. Дай на стария човек малко от лаврите. Какво толкова?

— Няма нищо, Гюс — каза меко Ник.

— Добре тогава. — Гюс подкара към Бей Бридж и Ийст Бей, продължавайки със своите разкрития. — Съквартирантката не е всичко, което надуших. Знаеше ли, че Бет Гарнър има частна практика? Делят си с още един психар кабинет на улица Ван Нес. И знаеш ли кой е любимият му пациент? Или по-скоро е бил любимият, му пациент? Джони Боз, шибаният рокаджия! Гюс изрева от удоволствие и удари волана. — Катерин Трамел знае това и си прави сметчици да изкара Бет откачената убийца с шилото. Губиш, синко, губиш! — Той погледна предизвикателно Ник, очаквайки някой твърде цветист отговор. Обаче Ник стоеше неподвижно до него с каменна физиономия.

Гюс се почуди, защото партньорът му никога не се даваше без бой.

— Какво, по дяволите, става с теб?

— Млъкни, Гюс!

Гюс вдигна рамене.

— Извинявай, че си позволих да отворя уста.

Изминаха останалия път до Оукланд, потънали в дълбоко мълчание.

Пил Хил беше в Северен Оукланд — комплекс от административни сгради и клиники, медицинският център на Ийст Бей. Гюс насочи кадилака към една модерна сграда, същинска кула от канцеларии, и паркира. Двамата слязоха от колата.

— Къде си тръгнал? — попита Гюс.

— Идвам с теб.

— Хм, ти си в отпуск, а това тук няма да продължи дълго. Ще се върна след минута.

— Няма ли поне да ми кажеш къде отиваш?

— Номер 405. Просто почакай в колата, докато се върна. Сетне ще пийнем нещо и ще ти разкажа цялата история.

Ник се поколеба за миг.

— Това е мое проучване, Ник, дай ми шанс.

Ник кимна неохотно. Върна се обратно в колата, а Гюс се отправи към сградата.

Тя изглеждаше пуста, но не беше заключена, а асансьорът в партера зееше отворен. Гюс влезе и натисна бутона за четвъртия етаж. Асансьорът се качи един етаж по-горе и спря, вратите се разтвориха.

Гюс натисна отново копчето и изруга тихо. Асансьорът тръгна и спря на третия етаж. Вратите се отвориха и той видя празния коридор.

— По дяволите! — Гюс ненавиждаше модерната техника.

Асансьорът още веднъж пое нагоре.

Вратите се разтвориха за последен път и Гюс тръгна да излиза в полуосветения коридор на четвъртия етаж. Той не очакваше да срещне тук някого, затова зърна само за миг сянката на дългата руса коса и блясъка на шилото за лед. Зърна блясъка само за миг, преди да се забие в шията му.

Ник седеше отпуснат в колата, когато внезапно нещо в историята на Гюс го стресна, порази го със силата на ъперкът. Обадила се бе съквартирантката на Катерин от първата й студентска година… Но защо тази услужливост? Какво се криеше зад нея? Някой беше позвънил на Гюс, за да го подмами право в капана, само така беше!