Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Знам какво се е случило — настоя Ник. — Катерин ми каза. И всичко, което казва, пасва идеално.

— В твоя мозък бръмчат твърде много бръмбари, ето това пасва идеално.

— Върви по дяволите.

Гюс се усмихна широко.

— Ти да не мислиш сериозно, че ти и тя ще се чукате като зайци, ще се плодите като мишки и ще си живеете щастливо и доволно? Човече, опомни се! Не казвай на стария си приятел, че мислиш такива глупости.

Ник си мислеше нещо подобно, но не събра смелост да го признае.

— Не знам какво по дяволите да мисля.

— Добре — рече Гюс с въздишка на облекчение. — Значи все още има надежда за теб.

— Трябва да има някаква възможност да се изясни тази работа. Както казваш, все някой трябва да знае.

— Ами може би трябва да се поучим от твоята приятелка и да разучим това-онова. Ще се заема с нея и ще потърся някой, който може да запълни празнотите.

— И как смяташ да го направиш?

— Ами виж сега, мойто момче, работата е там, че съм ерудиран професионален полицай. И това е истински късмет за двама ни.

Ник се усмихна:

— Значи ти се заемаш с нея. А аз продължавам с Бет.

— Точно обратното.

— Добре де, но има някои неща, които трябва да се проверят.

— Обзалагам се, че съм прав, а ти здравата си се оплел — заяви Гюс убедено.

— Ще видим.

Гюс кимна.

— Ще се срещнем на същото място след двадесет и четири часа. Ще видиш моето момче, ще видиш, че твоят престарял партньор още не е за вторични суровини.

Ник изкачи стълбите, готов за всичко или всеки, който може би дебнеше в тъмното. Никой не се появи, но наближавайки третия етаж, той, дочу музика и тя като че ли идваше право от неговото жилище. Спря пред вратата и се ослуша. Звуците наистина идваха отвътре. Бутна предпазливо вратата и надникна в хола си.

До прозореца стоеше Катерин. Носеше черни джинси и любимото си черно кожено мотористко яке, с вдигнат догоре цип.

— Омръзна ми да ти се сърдя — каза тя, — толкова ми липсваше.

— Не сме се разделяли чак толкова за дълго, че да ти липсвам — отвърна Ник грубо.

— Аз не ти ли липсвах?

— Не!

Устните й се разтвориха леко.

— Ела при мен и го повтори.

Той се приближи до нея и я загледа втренчено в очите.

— Не — каза, — не си ми липсвала.

Много бавно Катерин започна да спуска, ципа на якето си. Едрите зъбци се разтваряха един след друг и скоро стана ясно, че е съвсем гола под тежката кожа.

— Вече съм ги виждал — каза Ник.

— Но може и да не ги видиш повече. Книгата ми е почти готова. А детективът почти мъртъв.

— Наистина ли? Има ли време за последна цигара?

Тя го привлече към себе си и каза с пресипнал глас:

— След това.

Те се любиха припряно и жадно на пода в дневната. Дивото желание, което изпитваха един към друг, струеше през телата им, горещо и бързо като течен метал.

Когато свършиха, той затърси цигара в панталона си, намери най-сетне една в смачканата кутия, запали и пое дълбоко дима, после я подаде на Катерин.

Имам да правя някои проучвания утре.

— Искаш ли да ти помогна?

Той си взе цигарата.

— Не, благодаря.

— И какво ще проучваш?

— Нов край за твоята книга.

Катерин се усмихна.

— Наистина ли? И. какво е новото?

— Новото е, че детективът не умира. Той и сбърканото момиче…

— И какво се случва с тях?

— Нещо като хепиенд.

— Мразя хепиенда!

— Така си и мислех. Но чуй го все пак.

Тя взе цигарата от устните му и я сложи между своите.

— Добре, слушам те.

— Той и сбърканото момиче… те се чукат като зайци, плодят се като мишки и си живеят щастливи и доволни.

Катерин размисли за момент.

— Не става — каза накрая.

— Защо не?

— Защото някой трябва да умре!

— Защо?

— Защото винаги умира някой! — каза тя.

Салинас е пуст малък град недалеч от импозантния бряг на Монтерей и все пак напълно различен от кокетните крайбрежни градчета. Основен поминък на Салинас е огромният пояс от зеленчукови ферми и съответната хранителна индустрия. На всеки уличен ъгъл могат да се намерят сезонни работници, търсещи работа във фермите, а въздухът е пропит от миризмите на голямата фабрика за подправки Маккормик в източния край на града.

Салинас беше единственото място, за което се сети Ник, събирайки информация за Бет Гарнър. Тя беше казала, че е била омъжена тук и мъжът й е работил в клиниката в Салинас. Навярно бившият й мъж знаеше нещо и ако това беше така, Ник искаше да го изкопчи от него.

Обществената поликлиника обслужваше тълпите от сезонни работници и бе разположена в края на града, близо до поляната и железопътната линия.