Джон Гришам - Братята

— Разбира се, че не е. Ние обсъждаме подобни сценарии от осем години, но все се надяваме, че няма да се осъществят.

— Един от тях е в процес на осъществяване в момента, мистър Лейк. Ченков и Голцин елиминират опонентите си, докато ние с вас разговаряме тук.

— Кога се очаква да започнат да действат?

Теди отново се размърда под одеялото, като се опитваше да се намести така, че да спре болката.

— Трудно е да се каже. Ако е умен, а той определено е, ще изчака да почнат протести по улиците. Смятам, че до една година Натли Ченков ще стане най-известният човек в света.

— Една година — повтори тихо Лейк, сякаш току-що му бяха прочели смъртната присъда.

Последва дълга пауза, през която конгресменът от Аризона си представяше края на света. Притесненията на Теди намаляха. Лейк много му харесваше. Наистина беше привлекателен, образован и умен. Не бяха сбъркали.

Лейк можеше да бъде избран.

След като пиха кафе и Теди проведе един телефонен разговор — с вицепрезидента, — двамата се върнаха към дискусията си. Конгресменът беше поласкан, че Теди му отделя толкова много време. Руснаците идваха, а Мейнард изглеждаше съвсем спокоен.

— Едва ли е нужно да ви казвам колко неподготвени са нашите военни — заяви директорът на ЦРУ мрачно.

— Неподготвени за какво? За война?

— Вероятно. Ако не сме подготвени, може и да има война. Ако сме силни, ще я избегнем. В момента Пентагонът не може да постигне онова, което направихме в Персийския залив през деветдесет и първа.

— Нивото ни е на седемдесет процента от тогавашното — каза авторитетно Лейк. Това беше негова територия.

— Седемдесет процента означават война, мистър Лейк. Война, която не можем да спечелим. Ченков харчи всеки откраднат петак за оръжия, а ние орязваме бюджета си и съкращаваме войската. Ние искаме да натискаме копчета и да хвърляме умни бомби, за да не се пролее американска кръв. Ченков ще разполага с два милиона гладни войници, готови да се бият и да умрат, ако трябва.

За миг Лейк се почувства горд. Той бе имал смелостта да гласува против последния бюджет, защото в него се намаляваха военните разходи. Неговите избиратели не одобряваха това.

— Не можем ли да разкрием Ченков сега? — попита той.

— Категорично не. Имаме превъзходно разузнаване. Ако реагираме, той ще разбере, че знаем за плановете му. Такава е шпионската игра, мистър Лейк. Твърде рано е да го превръщаме в чудовище.

— Какъв е планът ви тогава? — попита смело Лейк. Кой беше той, за да пита Теди Мейнард за плановете му? Целта на срещата беше изпълнена. Още един конгресмен бе осведомен за ситуацията. Всеки момент Лейк очакваше да го помолят да си тръгне, за да влезе някой друг председател на комисия.

Само че Теди имаше големи планове и умираше от желание да ги сподели.

— Първичните избори в Ню Хампшър са само след две седмици. Четирима републиканци и трима демократи говорят едно и също. Нито един кандидат не иска да се увеличат разходите за отбрана. Имаме излишък в бюджета, чудо на чудесата, и всички бъкат от идеи как да ги похарчат. Пълни идиоти. Преди няколко години имахме бюджетен дефицит и Конгресът пръскаше пари по-бързо, отколкото можеха да се печатат. Сега има излишък. И те направо ще се задавят от лакомия.

Конгресмен Лейк се намръщи за миг, но после реши да не възразява.

— Извинете — усети се Теди. — Конгресът като цяло е безотговорен, но има много добри конгресмени.

— И сам зная.

— Та както казвах, пълно е с клонинги. Преди две седмици имахме няколко съвсем различни фаворити. Но всички гледат да се оплюят един друг за благото на четирийсет и четвъртия по големина щат. Това е глупаво. — Теди замълча за миг, намръщи се и се опита да намести безжизнените си крака. — Трябва ни ново лице, мистър Лейк, и ние смятаме, че това сте вие.

Първата реакция на Лейк беше да потисне смеха си. Успя да го направи, като се усмихна, а после се закашля. Опита се да се стегне и отвърна:

— Вие се шегувате.

— Знаете, че не се шегувам, мистър Лейк — каза строго Теди. Явно Арън Лейк бе попаднал в добре поставен капан.

Лейк се закашля отново и окончателно се овладя.

— Добре тогава, слушам ви.

— Много е просто. Всъщност тъкмо в това се крие и цялата прелест. Вече е твърде късно да се кандидатирате за Ню Хампшър — този щат и без това няма значение. Оставете другите да се бият за него. Изчакайте да свършат и изненадайте всички, като обявите кандидатурата си за президент. Много хора ще попитат „Кой по дяволите е Арън Лейк?“ и в това няма нищо лошо. Тъкмо това искаме. Скоро ще разберат. Отначало програмата ви ще съдържа само една основна теза. Всичко ще се върти около военните разходи. Вие ще бъдете пророк с какви ли не ужасни предсказания за слабостта на нашата армия. Ще предизвикате всеобщо внимание, като призовете към удвояване на военните разходи.