Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Но, Макс…

Мъжът огледа помещението подозрително, след това се взря в нея. Жестоките му очи я опипаха от глава до пети.

— Отдавна не съм те виждал — каза той. — Изглеждаш чудесно. — Тонът му беше лишен от всякаква живост. Звучеше като школска декламация.

Тя понечи да се усмихне, но устните й се бяха парализирали. Успя само да произнесе:

— Много мило от твоя страна.

Онзи приседна на ръба на масата и се загледа в ръцете си.

— Знаеш ли, че на Кетли са му светили маслото? — запита.

Олга притисна с ръка гърлото си.

— Не… не знаех нищо — отвърна.

Макс повдигна леко глава и се зазяпа във вратата на кухнята. Дъфи изтръпна. Мъжът рече:

— Ти май беше хлътнала по този тип навремето, а?

— Беше ми безразличен — поклати глава тя.

— Така ли?

— Мотаехме се заедно насам-натам, но само толкова.

— Мотаели сте се заедно ли? — Макс нахлупи шапката над очите си. Гледаше встрани.

— Точно така… но защо… защо ме разпитваш за това?

— Просто съм любопитен. — Той приглади с длан късите косми на тила си. — Кетли споделяше ли с тебе разни нещица?

Дъфи ясно видя каква паника обзе жената.

— Не ми казваше нищо… не ми казваше нищо…

Мак се надигна от масата и отиде до полицата на камината. Взря се изпитателно във фотографиите и докосна с пръсти изработените от слонова кост слонски фигурки. После сви рамене. Изглеждаше крайно отегчен.

— Аз пък предположих, че може и да е разговарял с тебе — рече безучастно. Бръкна с ръка във вътрешния джоб на сакото си и извади къс копринен шнур. Беше тъмночервен на цвят. Той го нави около пръстите си.

Олга го следеше с очи, както зайче би гледало някоя змия.

— Красива вещ, нали? — каза Макс.

— Какво е това? — попита тя.

— Това ли? Проклет да съм, ако знам. Намерих го. — Той продължи да си играе с шнура.

— Наистина ли? — полюбопитства Олга.

— Май е време да се пръждосам… — тръгна към вратата мъжът.

— Но… но не искаш ли?…

— Изчезвам — каза й, спирайки се на прага. — Помислих си, че сигурно ще ти бъде интересно да научиш, дето Кетли са го очистили. Виждам, че не ти е.

Тя явно си отдъхна.

— Съжалявам, разбира се — започна Олга, — но толкова отдавна не съм го срещала, че…

— Всичко е наред — прекъсна я Макс. — Радвам се, че те видях. — Безизразният тон на гласа му караше думите да звучат като реплики във второразредна пиеса.

Той се беше подпрял отстрани на вратата и тя тръгна да отвори входа. Когато минаваше покрай него, Макс надяна копринения шнур на врата й мълниеносно като нападаща змия и го стегна. Опря коляно на кръста й и увисна с цялата си тежест на връвта.

Дъфи се измъкна като сянка от кухнята и с широк замах нанесе на Макс удар по ухото. Застанал само на един крак, онзи падна като отсечено дърво. Олга се свлече на ръце и колене и от гърлото й излезе звук, наподобяващ крясък на дива гъска.

Макс се претърколи два пъти, преди стената да спре тялото му, след което трескаво затърси под сакото си револвера. Дъфи грабна един стол от хола и го стовари отгоре му. Стената пое по-голямата част от силата на удара и облегалката се счупи с трясък. Мъжът пресрещна Уилям с дългия си крак и обувката му го улучи в пищяла. Той се отпусна на коляно с разкривено от болка лице и тогава Макс го светна странично в главата. Ударът не беше никак мощен, тъй като мъжът лежеше на една страна, но извади Дъфи от равновесие и той падна.

Макс отново бръкна за револвера си и този път успя да го извади, обаче Уилям замахна с крак и ходилото му се заби под брадичката на другия. Револверът гръмна с невъобразим пукот. Куршумът шибна тавана и порой от мазилка се изсипа върху пода. Макс изпусна оръжието и се пльосна по лице.

Псувайки необуздано, Дъфи сграбчи револвера и с мъка се изправи на крака. Отстъпи заднишком, но едрият гангстер явно беше в безсъзнание. Предпазливо се приближи до Олга, чието лице бе започнало да посинява. Свали с едно движение копринения шнур й й помогна да стане на крака. Тя продължаваше да диша с хриптене. Побутна я към всекидневната.

— О’кей, малката — каза той. — Вече си в безопасност.

Настани я в едно кресло. Затръшването на входната врата го накара да изхвърчи от хола с проклятие. Макс беше изчезнал. Чу как отвън заработи мотор на кола и когато стигна до изхода, успя да зърне само отблясъците на задните габарити, които се стопиха зад завоя на пътя. Дъфи тресна вратата и се върна в стаята. Олга се беше надигнала и опипваше гърлото си. Плачеше тихо.