Джеймс Чейс - Вече е все едно…

Оркестърът от трима души свиреше суинг без особен ентусиазъм. Просто постоянстваха, вперили празни погледи в пространството.

— Това ли ти е вълнуващият вертеп? — попита Уилям.

— Може да ги е ударила икономическата депресия — отвърна Мак’Гайър.

Дъфи започна неистово да дава знаци на келнера, който се приближи до тях, влачейки крака като дюстабанлия.

— Да си поръчаме бутилка ром — предложи Сам.

— Става — одобри идеята Дъфи. — Нека бъде бутилка ром!

Сервитьорът се отдалечи.

— Хвърли едно око на това! — рече той и плъзна малкия бележник по повърхността на масата.

Сам го взе и го заразглежда внимателно. След няколко минути му го върна.

— Не — каза. — Нищо не ми говори. Зад този списък се крият много пари. Бих рекъл, че всеки от компанията струва приблизително по един милион. Всички принадлежат към висшите кръгове, но повече нищо не ми хрумва.

Дъфи пъхна бележника обратно в джоба си.

— Може би по-късно ще науча необходимото — каза той.

Келнерът донесе рома и отривисто го тропна върху масата.

— Тази дупка се е променила — подметна Мак’Гайър.

Онзи го стрелна с очи.

— Още е рано, друже — отвърна му.

— Разбра ли? — обърна се Сам към Уилям. — Рано е.

— Добре де, рано било… Хайде да си хванем по едно маце и да им покажем как се правят някои работи.

На дансинга нямаше никой. Мак’Гайър си наля доза ром и я изгълта припряно.

— По дяволите! — възкликна. — Струва ми се, че съм нервен.

— Занасяш се — изгледа го Дъфи. — Искаш да се препарираш.

Сам се надигна от стола си и се запъти към кошарката с момичетата. Спря се и започна да се взира изпитателно във всяко поотделно, докато те не се разкискаха насреща му. Набеляза някаква блондинка, която му се понрави, и стремително я подгони по безлюдния дансинг. Дъфи си избра момиче от мястото, където седеше, после отиде и го покани. Беше с червеникавокестенява коса, нахално носле и широка шеговита усмивка. Момичето имаше закръглено твърдо коремче, което той усещаше през жилетката си. Каза си, че е симпатично създание.

Уилям умееше да танцува, когато беше в настроение, а ромът го беше развеселил порядъчно. Той се понесе с червенокосата в големи плавни кръгове и тя сякаш заплува с него. Мълчаха, докато траеше танцът, но щом съставът замлъкна, я похвали:

— Добра си!

— И тебе си те бива — дари го тя с ослепителната си усмивка. Акцентът й наподобяваше хвърлени по стълбище множество тенекиени кутии.

— Ела да седнем и да се напием — каза Уилям.

Сам вече беше на масата със своята блондинка. На Дъфи му се стори, че тя мирише лошо, и той се настани по-далече. Мак’Гайър си беше паднал по нея. Даваше признаци на подчертан интерес.

— Обичате ли ром, момичета? — попита Дъфи.

Двете започнаха да протестират. Искаха шампанско.

Сам поклати глава.

— Слушайте — рече им. — Ние сме манна небесна за женския пол. Щом ромът не ви понася, можете да си хващате пътя.

Уилям заяви, че е на същото мнение, така че пиха ром.

Заведението се пълнеше. Между масите непрекъснато се провираха хора. Едра брюнетка с пищни форми се опита да мине покрай Сам, но това не й се удаде съвсем лесно. Мак’Гайър вдигна поглед, зяпна я и каза:

— Ей, Бил! Току-що засякох специалния вагон…

Дъфи го изби пот. Помисли си, че Сам се е напил.

Брюнетката изви глава, хвърли поглед към него и се засмя.

— Много си сладък — рече му.

Сам се изправи и се поклони изискано.

— Целият съм твой, сестричке — обяви той.

Сега вече жената успя да се промуши окончателно. Придружителят й, някакъв недорасъл тип, изгледа кръвнишки Мак’Гайър, който вдигна два пръста на дясната си ръка за поздрав.

— Не можеш ли да се държиш прилично? — смъмри го Дъфи.

Сам изглеждаше огорчен.

— На дамата й беше приятно — каза той.

Неговата блондинка рееше поглед из салона, потрепвайки с крак. Беше ядосана.

— Хайде да потанцуваме — обърна се Дъфи към момичето с голямата уста.

Когато стъпиха на дансинга, той попита:

— Олга няма ли да бъде тук тази вечер?

То се взря в него, леко смръщвайки чело.

— Олга ли? — отвърна му.

— Да, Олга Шан. Бих искал да се срещна с нея.

— Тази вечер отсъства.

— По дяволите, трябваше да говоря с нея! — изруга Уилям.

Няколко минути танцуваха без да разговарят, сетне той рече:

— Искаш ли да спечелиш двадесет долара?

— Ще ти струва много повече…

— Имаме предвид различни неща — уточни Дъфи. — Предлагам ти двадесет долара за адреса на Олга.