Андрю Грос - Синята зона

Те се засмяха и Грег я обърна. Тя лекичко се наведе, за да може да влезе в нея.

— Добър план, Кейти.

Той знаеше как да я накара да забрави всичко. Тя съзнаваше каква късметлийка е. Усещането, че той е в нея, накара тялото й да се изпълни с топлина, а сърцето й да забие учестено. Кейт изстена, дъхът й се накъса. След това — по-бързо и по-силно, душът плющеше върху тях, докато те срещаха слабините си. Ритъмът им започна да се ускорява още повече и тя се стегна вътрешно. Грег също следваше ритъма. Освобождаването беше страхотно. Кейт затвори очи. Няколко мига по-късно той стоеше притиснат към нея под топлия душ, а сърцето й биеше трескаво. Усещаше тялото си едновременно освободено и леко.

— Съжалявам за вечерята — закачи я той.

— Не е страшно — Кейт отпусна глава на рамото му и въздъхна. — И това ще свърши работа.

Вечеряха малко по-късно. В леглото. Направо от кутиите.

Гледаха филма с Джек Блак и се смееха на глас. Кейт лежеше с глава върху гърдите на Грег. Фергъс се бе свил на кълбо в кошницата си пред леглото им. Тя не се бе чувствала толкова спокойна от много отдавна.

— Още вино, maintenant, s’il vous plait 41 41 Maintenant, s’il vous plait (фр.) — сега, ако обичате. — Б.ред. — и Кейт почука по празната си чаша.

— Твой ред е — поклати той глава. — Целия ден робувах в кухнята.

— Мой ред? — тя го ритна игриво. — Нали това уж беше моята вечер?

— О, не ти ли беше достатъчно?

— Добре — предаде се Кейт и нахлузи нощницата си. — Да видим дали ще се върна с нещо и за теб.

Тогава звънна телефонът.

— Мамка му — шумно възропта Грег. Бяха намразили телефонния звън по неочаквани часове. Обикновено се обаждаха от болницата, за да го повикат.

Кейт затърси опипом телефона. Номерът на екрана не й беше познат. Но поне не беше от болницата.

— Ало — каза тя в слушалката.

— Кейт, обажда се Том Охеърн, бащата на Тина.

— Здравейте! — тя се зачуди защо й звъни толкова късно. Гласът му звучеше уморено и напрегнато.

— Кейт, случи се нещо ужасно…

Кейт погледна тревожно към Грег, а по гърба й се спусна леден хлад.

— Какво?

— Тина беше простреляна. В момента е в операционната. Зле е. Не знаят дали ще оцелее.

Те бързаха да отидат в болницата, навличаха анцузи и пуловери. Хванаха такси до медицинския център „Джакоби“ в Бронкс, който се намираше на около трийсет минути път от дома им.

През цялото пътуване дотам Грег стискаше ръката й. По моста „Трайбъро“ и по протежение на Бронкс Ривър Паркуей. В това нямаше логика. Как е възможно Тина да бъде простреляна? Кейт се бе разделила с нея преди малко. Баща й каза, че сега е в операционната. „Стегни се“, не преставаше да си повтаря тя, опитвайки се да контролира нервите си. „Хайде, Тина, трябва да оцелееш!“

Таксито спря пред входа на спешното отделение. Грег знаеше къде трябва да отидат. Завтекоха се нагоре по стълбите към интензивното отделение на травматологията на четвъртия етаж.

Кейт забеляза Том и Елън Охеърн, родителите на Тина, свити на пейка пред операционната зала. Щом я видяха, те скочиха на крака и започнаха да я прегръщат. Тя им представи Грег. Загрижените лица на семейство Охеърн излъчваха същата дълбока тревога, каквато изпитваше и самата Кейт.

— Как е тя? — попита ги.

Все още я оперирали. Била простреляна в тила. Точно пред лабораторията, когато си тръгвала. Направо на улицата. Нещата не изглеждаха розови. Бе изгубила много кръв, но все още се държеше.

— Не е добре, Кейт — бащата на Тина поклати глава. — Тя се бори. Има много тъканни увреждания. Лекарите казват, че просто не знаят…

Грег го стисна за рамото и обеща, че ще се опита да научи новини от някого вътре.

— Кой може да е направил това? — попита Кейт недоумяващо, докато сядаше до Елън на пейката. — Как можа да се случи?

— Очевидно е станало точно когато е излизала от лабораторията — вдигна рамене Том. — Направо на улицата. На Морис Авеню. Полицията беше тук малко по-рано. Неколцина души са забелязали някакъв човек да бяга. Мислят, че може да е свързано с гангстерските банди.

— Гангстери? — очите на Кейт станаха огромни. — Какво общо има Тина с гангстерите?

— Споменават някакъв ритуал за посвещаване. Смята се, че тези чудовища се доказват, като убият случайно избрана жертва. Казват, че сякаш е чакал някого на улицата, когато тя излязла от лабораторията. Кейт, тя току-що ни се беше обадила. Няколко минути по-рано. Оказала се е на погрешно място в неподходящо време.

Кейт се пресегна и го прегърна. Обаче онова, което започна само като пулсиране в стомаха, се разрасна в нещо много по-страшно.