Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Шон бавно се огледа.

– МВС, а? – подхвърли Мишел. – Защо са се забъркали? Нима Министерството на отбраната не може да си оправи кашата само?

Шон сложи пръст на устните си и посочи към миниатюрното подслушвателно устройство над корниза, който опасваше тавана.

Няколко минути по-късно вратата се отвори и на прага застана висок почти колкото Шон мъж около петдесет, строен и стегнат. Яките бедра изопваха крачолите му. Беше с бяла униформена риза и празен кобур под мишницата. Държеше папка. Седна срещу тях, разгърна папката и се зачете. Това продължи толкова дълго, че Шон се изнерви и понечи да каже нещо, но в този момент мъжът вдигна глава.

– Тук има доста интересни неща – каза той. – Между другото, казвам се Джеф Маккини. Специален агент Джеф Маккини.

– А аз съм един доста ядосан цивилен гражданин! – сопнато отвърна Шон.

– Значи ставаме двама – намръщено добави Мишел.

Маккини се облегна назад.

– Кафе, вода, чай?

– Няколко отговора и извинения ще ни свършат по-добра работа – отвърна Шон. – За предпочитане е да започнете с извиненията.

– За какво да се извиняваме? Че си вършим работата?

– Няма да стане така, Маккини – поклати глава Шон. – Изобщо не мисля, че работата на Вътрешна сигурност е да измъква от обществено място двама невинни граждани, които спазват законите, и то без да им прочете правата. Технически погледнато, ние бяхме отвлечени. В случай, че не сте включили беззаконието в списъка на служебните си задължения, трябва да ви информирам, че ви чака много тежко съдебно дело.

Маккини се усмихна и почука с пръст по папката.

– Дайте да поговорим за Тайлър Уинго.

– По-добре да обсъдим най-бързия начин за освобождаването ни! – приведе се напред Шон.

– Но аз все още не съм задал въпросите си – любезно отвърна Маккини.

– Изпратете ги на моя адвокат. Ей сега ще му се обадя.

– Нямате нужда от адвокат, тъй като не сте арестувани.

– В замяна на това сме задържани против волята ни, а за мен това е равносилно на арест. Но след като не сме арестувани, вие нямате право да ни задържате – добави той и започна да се надига.

– Националната сигурност е по-важна от конституционните ви права, господин Кинг. Затова ви моля да останете на местата си. Не искам да прибягвам до арест, но ако се наложи, няма да се колебая.

– С това само ще направите още по-дълбока дупката, която копаете.

– Мисля, че и двамата желаем едно и също: доброто на Тайлър Уинго.

Шон седна на мястото си, а Мишел наблюдаваше двамата мъже с нарастваща тревога.

– Силно се съмнявам в това, особено ако работите съвместно с армията.

– Какво имате против армията?

Очевидно променил тактиката си, Шон се облегна назад и каза:

– Окей, задайте си въпросите.

– Каква е връзката ви с Тайлър Уинго?

– Поверителна. Освен ако той реши нещо друго.

– Не е достатъчно възрастен, за да ви бъде клиент.

– Вярно е, че поради ненавършено пълнолетие не можем да подпишем редовен договор с Тайлър, но това не е пречка да го третираме наравно с останалите ни клиенти и да спазваме принципа на конфиденциалност.

– В такъв случай този разговор ще бъде много кратък.

– Надявам се – кимна Шон.

Маккини отвори папката, извади лист хартия и го плъзна към него. Той се наведе да го прочете, а Мишел се изправи зад гърба му.

– Както ще се уверите, Тайлър Уинго се отказва от правото си на конфиденциалност, следователно вие можете да отговорите на въпроса, който ви поставих. Каква е връзката ви с него?

– До колко заплахи се наложи да прибегнете, за да го принудите да подпише тази декларация? – попита Шон и отмести листа.

– Ние не заплашваме деца, господин Кинг. Подписа я абсолютно доброволно. И тъй, каква е връзката ви?

– Тайлър ни нае да разследваме смъртта на баща му.

– Баща му е загинал по време на служба в Афганистан, а той и втората му майка са били надлежно уведомени за смъртта му. Към това не можете да добавите нищо, тъй като няма как да отлетите за Афганистан, за да извършите своето разследване. Става въпрос за военна зона с ограничен достъп, където нямате юрисдикция, тъй като лицензът ви на частни детективи не е валиден в чужбина. Направих си труда лично да проверя това.

Шон замълча.

– И тъй, опитахте ли да се възползвате от момчето? То плати ли ви нещо, някакъв аванс?

– Не сме взели нито цент от него.

– Искате да кажете все още не? Но щяхте да му изпратите сметката, нали?

– Наистина ли сте ни проверили? – обади се Мишел. – Ако е така, би трябвало да сте наясно, че работим абсолютно законно. Не гоним линейките, за да измъкнем пари от опечалени тийнейджъри. Натъкнахме се на Тайлър, докато тичаше под проливен дъжд, без да знае къде отива. Беше много разстроен. Върнахме го в дома му, а малко по-късно той се свърза с мен и каза, че иска да разследваме смъртта на баща му. Още тогава го предупредихме, че не можем да направим много.