Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Добре – кимна Шон.

Мишел свали Тайлър на три преки от дома му. Изчака го да се отдалечи и бавно подкара след него. Искаше да се увери, че той ще се прибере без инциденти. Наоколо не се виждаха автомобили на Пентагона, но това съвсем не означаваше, че не са някъде наблизо.

В крайна сметка Мишел си тръгна, но една мисъл не ѝ даваше мира.

Тайлър отказа да я запознае със съдържанието на имейла от баща си. Помоли го за това – отначало любезно, а после не чак толкова, обхваната от раздразнение. Но момчето се запъна и окончателно млъкна. Не се разделиха по най-добрия начин. Тя го предупреди, че ще продължава да рови, но той изобщо не реагира.

Когато слезе от колата ѝ, приличаше на младеж, който е изгубил всичко ценно в живота си. Крачеше с наведена глава, влачейки крака.

Мишел остана да гледа след него, обзета от противоречиви чувства. Беше ядосана, но същевременно ѝ беше жал за него. От вълнение дори ѝ се зави свят.

Изпрати есемес на Шон, в който му обясни ситуацията. Питаше се докъде е стигнал с Дейна. Все още не можеше да повярва, че той изобщо отвори дума за бившата си съпруга. Малко след като се запознаха, Мишел научи, че е бил женен, но това беше всичко. Оттогава насам не бяха споменавали Дейна. Сякаш тази жена беше изчезнала от лицето на земята. Може би това беше причината Мишел да се изненада, когато Шон не само заговори за нея, но и обяви намерението си да се срещнат.

Не изпитваше ревност, а само безпокойство. Може би двамата все още бяха близки, макар и на друго ниво. Нямаше как да разбере дали Дейна ще се съгласи да използва служебното положение на сегашния си съпруг, за да помогне на бившия си.

Докато се прибираше, телефонът ѝ звънна. Беше Шон. Разбраха се да се видят в офиса.

– Как мина срещата с Дейна? – попита накрая тя.

– Не така, както очаквах – отвърна той.

Мишел прекъсна връзката, без да е сигурна какво означават тези думи.

Офисът на "Кинг и Максуел" се намираше на втория етаж на ниска и невзрачна постройка във Феърфакс. Гледката от прозорците не беше прекрасна, сградата не се поддържаше добре, но пък наемът беше нисък. Горе-долу най-ниският, който можеше да се намери в този район на щата Вирджиния.

Когато Мишел пристигна, той вече я чакаше. Разполагаха с едно-единствено, но доста просторно помещение. Не можеха да си позволят секретарка, а и нямаха нужда. Двамата се справяха много добре и така, а присъствието на трети човек в офиса със сигурност щеше да наруши крехкия баланс в отношенията им.

Мишел се настани срещу него зад все така разхвърляното си бюро. Той се беше облегнал назад, качил краката си върху своето.

– Колко неочаквано се развиха нещата с Дейна? – директно попита тя.

Шон престана да гледа в тавана и спря поглед върху лицето ѝ.

– Имах чувството, че съм свещеник по време на изповед – каза той.

– Да не би да изживява някакъв катарзис?

– Мисля, че наистина обича съпруга си.

– Това е похвално. Ще ни помогне ли?

– Да. Но я предупредих да внимава.

– Съобщи ли ѝ за имейла?

– Реших да се въздържа. В замяна на това ѝ разказах за мината, разкъсала тялото на Уинго, а тя ми предложи съвсем разумни обяснения за решението им да не споменават това още при първото посещение в дома на близките му.

– Как очакваш да ни помогне?

– Нямам представа. Всъщност изобщо не съм сигурен, че можем да постигнем нещо чрез нея. – Той свали краката си от бюрото и изправи гръб. – Значи Тайлър отказа да сподели с теб какво пише в имейла.

– За съжаление. Мога да те уверя, че опитах всичко възможно. Дори прекалих.

– Вярваш ли му?

– Защо ще лъже за подобно нещо?

– Споменавам го като възможност. Докато не разполагаме с потвърждение от независим източник, няма как да го приема за пълна истина.

– Да, вярвам му – каза тя.

– Значи трябва да погледнем съдържанието на този имейл – някак разсеяно отвърна Шон. – От него ще научим доста.

– Струва ми се, че армията би трябвало да следи за такива неща. Няма как да не четат имейлите, изпращани от фронта.

– Не го правят – поклати глава Шон. – Поне не обичайно. Всеки може да използва служебната или личната си поща за получаване и изпращане на имейли.

– Но биха могли да имат по-специално отношение към Сам Уинго.

– Не знам. Може би е открил начин да избегне наблюдението и да изпрати съобщение на сина си, за което никой друг не знае.

– Или пък е имало някакъв технически проблем – подхвърли тя. – Може би го е изпратил, преди да загине, но Тайлър го е получил по-късно.