Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Той сви рамене, но не отговори.

– Трябва да има нещо, Тайлър. Ти си умен младеж. Не ми приличаш на човек, който взема решения, без да ги обмисли. – След като не получи отговор, тя попита: – Догодина ще караш ли Кати на училище с вашата кола?

– Кати ли? – изненадано я погледна той. – Откъде знаеш за нея?

– Поговорихме си в "Панера". Тя наистина те харесва и се тревожи за теб.

– Ами помислих си, че наистина мога да я карам – отвърна той, замълча за момент, после добави: – Понякога.

– Според мен това би ѝ харесало – отвърна Мишел, а след това млъкна и зачака.

Отлично си даваше сметка, че всичко зависи от следващите няколко секунди. Можеше да излезе нещо, но можеше и да не излезе.

– Проблемът е в датата, която ми съобщиха онези хора – промърмори Тайлър.

– Каква дата? Кои хора?

– Онези от армията, които дойдоха да ни съобщят за смъртта на татко.

– Ясно. Какво за датата?

– Казаха, че е загинал предишния ден.

– Ясно. Понякога е нужен един ден, за да се уверят, че не правят грешка.

– Знам.

Тайлър отново замълча, а и Мишел не каза нищо, но усещаше, че бомбата ще избухне всеки момент.

– Работата е там, че татко ми изпрати имейл.

– Кога? – рязко попита Мишел и се извърна към него. – Кога ти го изпрати?

– След смъртта си.

Шон я видя да влиза в ресторанта. Беше отслабнала и изглеждаше по-свежа, отколкото при последната им среща. Гримът и прическата ѝ бяха безупречни. Модерните дрехи я подмладяваха. Мрежестият чорапогащник и високите токчета правеха дългите ѝ бедра още по-секси. Полата ѝ беше твърде къса за вкуса на Шон, а деколтето ѝ беше малко по-дълбоко от необходимото. Няколко мъже от околните маси я зяпнаха, с което разгневиха съпругите и приятелките си.

Шон трябваше да признае, че бившата му жена лови окото дори повече, отколкото през годините на брака им, и продължава да бъде много привлекателна.

Поне на външен вид.

Той стана да я посрещне. Дейна понечи да го прегърне, но протегната му десница я възпря. Погледът ѝ проблесна развеселено, докато се ръкуваха. Седнаха. Тя съблече палтото си и го преметна на облегалката на стола.

– Бях много изненадана от обаждането ти, Шон.

– И аз самият.

Дейна се приведе напред и го погледна втренчено.

– Нека позная… Искаш си обратно част от издръжката?

– Не е ли малко късно за това? – пресилено се засмя той. – Срокът за обжалване отдавна изтече.

– За мой късмет.

– А и на какво основание?

– Не очаквай аз да ти кажа – рече тя и го огледа. – Все още си във форма.

– Ти също.

– Харесваш ли новия цвят на косата ми? Русото никога не излиза от мода.

– Отива ти.

– Доста сдържан комплимент, но все пак благодаря.

– Как е генералът?

– Постоянно лети за някъде и работи доста повече, отколкото ми харесва.

– Такава е природата на звяра. Искаш ли питие?

Шон направи знак на сервитьорката, която се приближи. Той поиска джин "Бомбай сапфир" с тоник, а Дейна си поръча "Джони Уокър" черен етикет с лед.

– Това питие ще окосми гърдите ти – подхвърли той, след като сервитьорката се отдалечи.

– Искаш ли да се увериш с очите си дали е така?

– Закачлива както винаги – облегна се назад той.

– В това няма лошо. Доставя ми удоволствие.

– Предполагам, че всяка вечер се прибираш у дома при генерала – промърмори той.

– Бих го правила, но него все го няма. Военните живеят в нещо като перманентно двуженство. Къртис е женен за мен и за Министерството на отбраната.

– Тогава защо се омъжи за него?

– Защото е от известно семейство и разполага с попечителски фонд, от който се издържаме. Имаме хубав дом и икономка, а аз карам мерцедес кабрио. Пътувам където си искам и когато си искам. Канят ни по страхотни партита, там срещам интересни и влиятелни хора. Освен това той ме обича.

– Поставяш любовта на последно място – отбеляза той.

– Въпрос на приоритети.

– Виждам.

– А ти какво правиш със себе си? Още ли си частно ченге в комбина с онази… как ѝ беше името?

– Мишел Максуел.

– Да, точно така. Наскоро четох за някакво ваше разследване, при което за малко да я убият...

– Тя си е жива и здрава и в отлична форма.

– Какво облекчение – небрежно подхвърли Дейна.

Той стисна зъби и замълча.

Питиетата пристигнаха. Шон отпи малка глътка джин, а тя доста повече от уискито.

– Помислих си, че ще избереш златен етикет – промърмори той. – По-скъп е.

Дейна остави чашата си на масата и облиза устни.