Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Предполагам, че това ни държи заедно – промърмори Шон.

– Дори за секунда не бива да се съмняваш, че е така. А сега да се върнем на Тайлър Уинго.

– Ще се обадя на Дейна.

– Но и аз трябва да правя нещо.

– Бяхме предупредени, Мишел. Най-вече ти.

– Трябва да върнем един пистолет, Шон.

– Значи искаш да отидеш в къщата им?

– Можем и да не сме толкова директни, нали?

– Съгласен съм – кимна след кратък размисъл той. – да имаш други идеи?

– Мисля, че имам – кимна тя. – Но най-добре да отида сама.

Тайлър Уинго пореше водата с максимална скорост. Провеждаше поредната си тренировка в плувния комплекс, използван от местната гимназия. Тук имаше няколко басейна, но този беше най-големият. Той докосна облицованата с плочки стена и вдигна главата си над водата, за да си поеме въздух. После свали очилата, почисти ги от влагата и ги надяна обратно.

Жената в съседния коридор щеше да се оттласне всеки момент. Беше с плувка и очила. Тайлър се усмихна и изчака за миг, за да започнат заедно. Имаше нужда да пори водата като делфин. А фактът, че жената беше висока, стройна и красива – нещо, което успя да установи от пръв поглед, – само го амбицираше.

Въпреки всичките си проблеми той все пак беше на шестнайсет и бушуващите хормони го тласкаха към самоизява.

Гмурна се и пое напред, питайки се с какъв аванс ще стигне до другия край на басейна. А после се замисли как ще реагира тя, когато го види далече пред себе си. Дали той ще съумее да ѝ подхвърли нещо умно? На практика беше ужасно срамежлив и едва ли щеше да събере кураж да я заговори. Но тя щеше да го види и това му беше достатъчно.

После погледна надясно и видя дългите ѝ бедра. Смаян от този факт, той удвои усилията си и заплува както никога досега. Влагаше цялата си сила и енергия, но авансът ѝ продължаваше да нараства.

Когато най-сетне докосна насрещната стена и стъпи на дъното, тя вече го чакаше, облегната на разделителното въже. Беше свалила плувката си, а очите ѝ под вдигнатите очила го изучаваха.

– Охо, каква случайност – подхвърли Мишел.

– Дори не си се задъхала – каза Тайлър, който все още дишаше ускорено. – Нали уж не си падаше по плуването?

– Казах, че предпочитам да съм над водата и суха, но това не означава, че не мога да плувам.

– Доста си бърза за възрастта си.

– Ще приема думите ти като комплимент.

– Къде е партньорът ти? – огледа се Тайлър.

– Той си пада по водата дори по-малко от мен.

– Знам, че неслучайно си тук – каза той. – Какво още искаш? Нещата между нас приключиха, нали?

– Маузерът на баща ти все още е у мен.

– Мамка му! Бях забравил за него!

– В чантата ми е. Мога да ти го дам веднага след като излезем от басейна.

– Хей, Тайлър!

Обърнаха се едновременно. Треньорът, мъж на средна възраст с шорти и тениска, ги гледаше намръщено. На шията му висеше свирка.

– Да, тренер?

– В момента провеждаш тренировка! Бъди така добър да оставиш хубавата дама на мира и да плуваш, по дяволите!

– Да, тренер – почервеня момчето. – Разбира се.

– Ще те чакам във фоайето – подхвърли Мишел. – Как се прибираш?

– Обикновено ме кара един приятел.

– Аз ще те закарам.

– Не мисля, че това е добра идея.

– Напротив, много е добра – отсече Мишел. – Главно защото трябва да премислиш всичко със собствената си глава, а не да слушаш какво ти казват хората. Ще бъда във фоайето, а ти сам ще решиш дали да пътуваш с мен. И в двата случая ще ти върна маузера. Сложила съм го в брезентова торбичка и никой няма да го види.

След тези думи Мишел нахлузи очилата и се подготви да направи още няколко дължини.

Тайлър остана да гледа след нея. Изпитваше неволно възхищение от атлетичното ѝ плуване. После се опомни и пое към далечния край на басейна, но движенията му съвсем не бяха перфектни.

Около час по-късно излезе от съблекалнята и установи, че Мишел го чака във фоайето с преметната през рамо раница и брезентова торбичка в ръка. Влажната ѝ коса беше прибрана под плетена шапка. Беше с джинси, яке "Норт Фейс" и шал, увит около шията.

Косата на Тайлър беше сресана назад. Дъното на дънките му беше увиснало, маратонките му бяха без връзки, а суичърът му беше с логото на гимназията. Той прекоси фоайето и отиде при нея.

– Заповядай – подаде му торбичката тя. – Ще приемеш ли да те закарам, или ще се прибереш по обичайния начин?

Тайлър явно беше притеснен от съотборниците си, които минаваха покрай тях. Кимна на неколцина и блъсна в рамото един хлапак, който оглеждаше стройната фигура на Мишел. Той безгласно подхвърли "Готино парче", а след това с нормален глас добави: