Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Къртис не се спира вкъщи, а и не съм сигурна, че ще мога да тичам след малки деца.

– Въпрос на избор, Дейна.

Тя довърши питието си и каза:

– Дай да си поръчаме нещо за ядене, а след това ще поговорим за твоето хлапе, нуждаещо се от помощта ми по "заобиколен начин".

По-късно, когато масата беше разчистена и им поднесоха кафе, Дейна се облегна назад и каза:

– Хайде, започвай. Слушам те.

– Името му е Тайлър Уинго.

Шон ѝ разказа историята, като подбираше внимателно думите си и пропускаше някои факти.

После направи кратка пауза, по време на която телефонът му изпиука. Беше есемес от Мишел с кратко описание на това, което беше научила от Тайлър.

– Ново развитие? – подхвърли Дейна, наблюдавайки изражението му.

– Може би. Военните са обяснили на Тайлър, че баща му е бил застрелян, а след това улучен и от мина. Нямало останки, които да бъдат прибрани у дома.

– Винаги има такива останки, Шон – каза тя. – Ако човекът е бил улучен от мина, ковчегът му ще бъде затворен и запечатан. А армията наистина върши добра работа при идентифицирането на жертвите. От Къртис знам, че Пентагонът е въвел много строги правила в това отношение.

– Убеден съм, че е така – кимна Шон. – Странното е, че не са му съобщили веднага.

– Може би са искали да спестят част от ужасните новини на момчето и съпругата. За целта използват специални протоколи, но всяка ситуация е различна. Ти твърдиш, че Тайлър е побегнал в дъжда с колекционерския пистолет на баща си. Може би това ги е възпряло да му кажат веднага за състоянието на тялото, за да не го разстройват допълнително. Просто не са искали да травматизират момчето и майка му.

– Мащехата му – поправи я Шон. – В това има логика, но защо Пентагонът издигна каменна стена по отношение на детайлите?

– Поверителност – сви рамене Дейна. – Там се отнасят много сериозно към бойците, загинали по време на служба.

– Същевременно Тайлър се държеше така, сякаш крие нещо – добави Шон. – Нещо, което знае единствено той.

– За баща си ли?

От есемеса на Мишел той беше наясно за какво точно става въпрос. Бащата му беше изпратил имейл след датата, на която е бил обявен за загинал. Поколеба се дали да го спомене пред Дейна, но в крайна сметка се отказа. Тя все пак беше омъжена за генерал, на когото дължеше далеч повече лоялност, отколкото на него.

– Не знам – каза той. – Мишел май мисли така, а тя притежава много добър инстинкт.

Дейна отпи от кафето си и го погледна.

– Вие гаджета ли сте?

– Какво те интересува?

– Ще го приема за положителен отговор. Виждала съм я на снимка, чела съм за нея. Истинска красавица, на всичкото отгоре и свръхамбициозна. Олимпийска състезателка, която умее да стреля точно. Това е доста рядка комбинация.

– Защо си се интересувала от нея? Преди малко се направи, че не помниш дори името ѝ.

– Обикновена женска игра. Убедена съм, че е истинска тигрица в леглото.

– Е, това вече е онази Дейна, която познавам!

– Не твърдя, че съм се променила изцяло. Какво точно искаш да направя по случая "Тайлър Уинго"?

– Ще ти бъда благодарен за всичко, което успееш да откриеш.

– Не съм шпионка, да знаеш. Участвам в някои мероприятия, подпомагащи ранените бойци и техните семейства, членувам в много организации, в които се включват генералските съпруги. Но нямам право на достъп до секретни материали и не притежавам достатъчно компютърни умения, за да прониквам във вътрешните кръгове на Пентагона и секретната база данни.

– Не подценявай уменията си, Дейна.

– Какво искаш да кажеш?

– Имам предвид главно креватните разговори – каза той, гледайки я настойчиво.

– Е, това наистина го мога – усмихна се тя. – Къртис е педант по отношение на устава, но всеки мъж може да бъде манипулиран, когато са налице правилните… стимули.

– Но нека да бъдем наясно. Опитай се да въвлечеш генерала в разговор по темата и чакай да видиш реакцията му. Не искам нито да прекаляваш, нито да рискуваш. Това би било грешка.

– Говориш така, сякаш е опасно – сбърчи вежди тя.

– Наистина може да се окаже опасно.

– Затова ли ме гледаш със стоманения си поглед на таен агент? – втренчи се в лицето му Дейна.

– Учудвам се, че още го помниш. Все пак изминаха много години.

– Много са незабравимите неща, свързани с теб. Това е само едно от тях.

– Ако решиш да ни помогнеш и междувременно се случи нещо необичайно, обади ми се – рече той и ѝ подаде визитката си.

– Е, вече съм уплашена – игриво отвърна тя, но тревогата в очите ѝ остана.