Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Готово – отвърна Едгар и обърна лаптопа така, че и двамата да виждат екрана, запълнен с имейлите на Тайлър Уинго.

– Как го направи толкова бързо? – смаяно попита Шон.

– Не съм сигурен, че ще разбереш обясненията ми – любезно отвърна младежът.

– Тук си прав – рече Мишел и седна до него на пейката.

Шон остана да стърчи от другата му страна, загледан в екрана. Имейлите не бяха много.

– Не го виждам – каза Шон. – Вероятно го е изтрил. Ударихме на камък.

– Съмнявам се – промърмори Едгар. – Изтриването не означава, че е изчезнал безвъзвратно.

Пръстите му отново пробягаха по клавиатурата и на екрана се появи нов списък със съобщения.

– Изтрил ги е и от кошчето, но съществува и още един, немаркиран запис. Ако човек знае къде да търси, лесно ще го открие.

– Радвам се, че ти знаеш – тихо подхвърли Шон.

– Ето го! – извика Мишел и посочи с пръст третия имейл отгоре надолу. – Подател Сам Уинго!

Двамата го прочетоха едновременно и озадачено се спогледаха.

– Не виждам нищо, което би накарало Тайлър да крие това писмо от нас или от когото и да било – обяви Шон. – Съдържанието му е кратко и съвсем обикновено – баща му споменава за училището, тренировките по плуване и други такива неща.

– Може би това е причината просто да го изтрие, без да прибягвало допълнителни мерки за сигурност – подхвърли Едгар.

– Изпратил ли е отговор?

Дългучът извърши още няколко операции с клавиатурата и обяви:

– Не.

– Погледни деня и часа, Шон – обади се Мишел. – Тайлър не ме е излъгал. Имейлът действително е изпратен, след като са обявили баща му за мъртъв.

Шон не сваляше поглед от съобщението на екрана.

– Може би е кодирано – внезапно рече той. – Можеш ли да разбереш дали е така, Едгар?

– Естествено.

Очите на Рой пробягаха по текста. Устните му беззвучно се раздвижиха. В следващия момент отвори нов прозорец на екрана и изписа в него някакво непонятно буквосъчетание. СМТДМП.

– Прекарах го през типичните стотина възможности – обясни той. – Прилича ми на кодирано съобщение, състоящо се от първата буква на всяка седма дума. Нищо особено от гледна точка на сигурността, но този метод се използва рядко и е толкова стар, че може би трудно биха се сетили за него. Естествено, не може да издържи срещу истинска кибератака. Не е никакъв проблем за средно добър професионален дешифровчик. Едновременно с това е и доста усложнен, тъй като прибягва до акроними, а не до цели думи. Това се нарича двойно кодиране.

– И какво означава този конкретен акроним?

– Смисълът му е кратък и ясен – отвърна Едгар. – "Съжалявам, моля те да ми простиш."

Шон и Мишел отново се спогледаха.

– Това върши ли ви работа? – попита Едгар.

– Със сигурност не ни пречи – отвърна Шон.

Телефонът в офиса иззвъня секунди след като се прибраха. Обаждаше се Питър Бънтинг, президент на голяма компания за изпълнение на военни поръчки и пряк работодател на Едгар Рой.

Беше толкова ядосан, че Шон се принуди да отдалечи слушалката от ухото си поради силните му крясъци.

– За кого говорите, господин Бънтинг? – попита той, възползвал се от факта, че магнатът млъкна за момент, колкото да си поеме дъх.

Изслуша отговора и кимна.

– Ясно, ще имаме грижата. Съжалявам.

Бънтинг изкрещя още нещо ѝ затвори.

– Какво е станало? – попита Мишел.

Шон се обърна да я погледне.

– Току-що Едгар Рой е бил изведен от кабинета си от служители на Министерството на отбраната.

– Какво? Защо? – извика Мишел. – Ние ли сме причината?

Той кимна.

– Бънтинг не вижда друга причина за ареста му, а аз съм склонен да се съглася с него. Едгар му е казал за нашата среща… – Помълча малко и с лека въздишка добави: – Струва ми се, че Бънтинг беше доста ядосан.

– Чух го. Какво ти каза, преди да затвори?

– Нещо за тестисите ми, въпреки че използва друг, не толкова любезен термин.

Мишел се тръшна на стола си и погледна към вратата.

– Може би и ние трябва да очакваме гости.

– Едгар Рой е служител във фирма, изпълняваща поръчки на правителството, и това автоматично го превръща в държавен служител. Направи ни услуга в работно време и най-вероятно ще го накарат да си плати. От това обаче не следва, че ще го арестуват, тъй като е много ценен за тях.

– Не отговори на въпроса ми – каза Мишел. – Ние далеч не сме толкова ценни, така че най-спокойно могат да ни тикнат в някоя килия и да хвърлят ключа в морето!

– Ние не сме държавни служители. Освен това съществува една правна процедура, наречена habeas corpus, която все още означава нещо в тази страна. Длъжни са да обосноват пред съда законността на задържането ни.