Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Едгар протегна лявата си ръка, за да използва една от съседните клавиатури. Резултатът се появи на друг монитор. През цялото време дясната му ръка продължаваше да чука по клавиатурата пред него, а очите му се местеха между двата монитора.

– Това зависи от големината на спътника и от обхвата му – промърмори той. – Изграждането на нов струва между половин и два милиарда. Размерите варират от петстотин килограма до два тона и повече, колкото тежи един камион. Но има и други модели, които аз наричам факли.

– Защо?

– Защото изграждането им е много евтино – да речем, милион или по-малко. Качват ги в орбита чрез някоя от онези ракети носители, които се дават под наем. Платформата се разпределя между клиентите на ниски цени – понякога едва няколкостотин долара седмично. Това им гарантира възвръщане на инвестициите плюс добра печалба. След две години или по-малко птичката се насочва обратно към Земята и изгаря в атмосферата. Затова им викам факли.

– Но тези евтини спътници едва ли имат обхвата на по-големите и по-скъпите, нали?

– Естествено, че нямат. Дори в Космоса получаваш това, за което си платил. Гравитацията не се начислява. Последното беше шега – усмихна се Едгар.

– Ясно, разбрах. А колко спътника летят в небето?

Едгар натисна още няколко клавиша.

– Малко над хиляда. Повечето от тях са държавна собственост – на Щатите, Русия и Китай, които ги разпределят между държавни, частни и военни потребители. Но има и много други държави, които притежават свои спътници или част от тях. Почти всички, които се дават под наем, са разположени на така наречената "геостационарна орбита" – за разлика от правителствените, които са в ниска околоземна орбита.

– А за какво се използват те? – попита Мишел.

– За комуникации – с готовност отговори Едгар. – Тоест за бързо прехвърляне на информация до различни точки по света. Телефонни услуги, навигация, компютърни мрежи и всичко останало. Стената зависи от тях, а следователно и аз.

– Защо Алън Грант би купил или наел спътник? – замислено промълви Шон.

– За шпионаж? – подхвърли Мишел.

– Кого да шпионира? – погледна я скептично той. – И защо трябва да краде един милиард евро? Едгар твърди, че може да се наеме част от спътник за много по-малко пари. Според мен именно Грант е информаторът на блогъра. А правителството е бясно. Ти видя с очите си колко е притеснен президентът Коул. Ако се окаже, че цялата работа е отмъщение на Грант за това, което се е случило с баща му след аферата "Иран-контра", спътникът със сигурност фигурира в плана му.

Той остави чашата си на плота и махна към монитора.

– Можеш ли да откриеш списък на операторите на спътници с търговска цел, Едгар?

– Да.

– А възможно ли е да разберем кой е наел работно пространство на някой от тях през последните няколко седмици?

– Мога да опитам.

– Това е добре – кимна Шон и отново посегна към чашата си.

– Какво мислиш? – любопитно го изгледа Мишел.

– Комуникациите са основното предназначение на спътниците, нали така? Може би една от целите на Грант е тази. Той е доставил на Джордж Карлтън всички тайни около инцидента в Афганистан.

Мишел кимна, а лицето ѝ започна да се прояснява.

– Но ти мислиш, че използва спътника и с друга цел? – попита тя.

– Точно така. Все още не знам за какво става въпрос, но вероятно не е само за предаване на информация. – Шон се извърна към Едгар. – Използвайки спътник, човек може да контролира разни неща, които се случват на Земята, нали?

– Да. Държавите ги използват за управление на енергетиката, ядрените арсенали, командно-контролни дейности и още куп неща.

– Нима допускаш, че иска да сложи ръка върху ядрения арсенал на САЩ? – възкликна Мишел.

– Не. Тези функции се изпълняват само от държавните спътници и са надеждно защитени. Освен това се дублират от обезопасителни системи тук, на Земята.

– Тогава за какво говорим, Шон?

– Не знам – промърмори той, видимо разстроен. – Но имам чувството, че каквото и да се окаже, ще бъде огромно.

– А какво ще правим ние, докато Едгар работи по това?

– Ще се срещнем с Уинго и ще му разкажем всичко.

– Нали сам каза, че е опасно?

– Въпрос на терминология, Мишел. И на малко дипломация.

– Тоест искаш аз да поговоря с него?

– Ами не точно...

– Защо?

– Не ме разбирай погрешно, но ти си точно толкова дипломатична, колкото онзи безумец, който управлява Северна Корея...

– С тази разлика, че съм далеч по-твърда от него! – отсече Мишел.