Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Почука и влезе в къщата.

Приведена над рамото на Едгар, Мишел се взираше в мониторите върху бюрото.

– Не е била на гости у приятел – рече Едгар в момента, в който го зърна. – Проникнала е с влом в нечий дом, а това е престъпление!

– И аз ѝ казах същото – въздъхна Шон, забеляза чашата в ръката на Мишел и попита: – Кафето топло ли е? В главата ми е мътилка!

Едгар отговори с многозначителен поглед и това прогони желанието му да навлиза в подробности.

– Има кафемашина с капсули – информира го Мишел.

Шон излезе от стаята да си направи кафе, след което се върна и застана край бюрото на Едгар.

– И тъй, с какво разполагаме?

– Купища файлове, които трябва да бъдат прегледани – отвърна Мишел.

– А какво стана с проследяването на айпи адреса на информатора?

– Разбих три от петте кода – рече Едгар.

– Хей, това е страхотно!

– Не чак толкова, защото останалите два са изключително трудни – поклати глава Едгар. – Този човек е знаел какво върши.

Въодушевлението на Шон се стопи.

– След като ти не можеш да ги разбиеш, аз не виждам кой друг ще успее – унило промърмори той.

– Не съм казал, че не мога, а само че са трудни.

– Оттук може да изскочи нещо – обади се Мишел и кимна към един монитор.

– Какво е това? – присви очи Шон.

– На пръв поглед фактура за закупено самолетно гориво – обади се Едгар.

– Но първият поглед може да се окаже измамен – добави Мишел.

– В смисъл?

Вместо отговор Едгар натисна няколко клавиша. Страницата изведнъж се изпълни с неразбираеми знаци и символи.

– Това вече съм го виждал – изпъшка Шон. – Прави го личният ми компютър, когато реши да полудее и да превърне документите ми в пълна безсмислица.

– Обикновена засечка – успокоително промърмори Едгар. – Получава се, когато компютърът не е в състояние да разчете кода на страницата. Случва се по редица причини, включително повреден файл или проблем с разчитането на шрифта. Ако знаеш какво вършиш, лесно можеш да я отстраниш – това, което току-що направих. Но тук има и нещо друго...

– Какво?

– Код – отвърна Мишел.

– Искаш да кажеш, че в тези безсмислици е скрит код? – вдигна вежди Шон.

– Специалистите по сигурността на киберпространството го наричат злато в боклука – поясни Едгар. – На практика е много ефикасно, тъй като се случва на всеки. Но въпреки това си остава засечка в софтуера, нищо повече.

– А ти очевидно виждаш нещо повече – отбеляза Мишел.

– Когато използваш Стената, виждаш всичко – скромно отвърна Едгар.

– И тъй, какво ти говори този код? – нетърпеливо попита Шон.

– Доказва комуникация с неизвестен контакт, но аз съм почти сигурен, че става въпрос за айпи адреса на вашия блогър, тъй като бариерите срещу достъп са почти същите като тези на източника от другата страна.

– Какво представлява всичко това? – повтори Шон.

– Поредица от цифри.

– И какво означават?

– Ако трябва да гадая, приличат на спътникови координати – отвърна Едгар. – И преди съм виждал такива. Все още не съм ги разшифровал напълно, затова не мога да определя точното местоположение на източника.

– Птичка в небето? – погледна към тавана Шон. – Какво общо има това с всичко останало?

– Очи, които виждат всичко – промърмори Мишел и бавно отпи глътка кафе. – Колко може да струва една такава птичка?

– Много – отвърна Едгар. – Най-напред трябва да я създадеш, а това никак не е евтино. След това трябва да я качиш горе, което също не е евтино. Повечето хора с подобни нужди просто наемат пространство на някоя от съществуващите платформи.

– И това ли е възможно? – вдигна вежди Мишел. – Наемаш пространство на спътник, както се наема апартамент?

Едгар кимна и продължи да чука по клавиатурата.

– Правят го непрекъснато. Има бизнеси, които изцяло зависят от спътниците. Част от онези, които използва правителството, също са собственост на търговски компании.

– Правителството? – изгледа го Шон. – Но как се справя със сигурността?

– Има няколко начина. Най-добрият е да се наеме целият спътник.

– Това трябва да струва купища пари – промърмори Шон.

– Например един милиард евро – подхвърли Мишел.

Забележката ѝ го накара да я стрелне с поглед.

– Така ли мислиш? Някой си е купил спътник? Но защо?

– Не знам – каза Мишел и отпи още една глътка кафе. – Но след като спътниците са толкова скъпи, един милиард би трябвало да свърши добра работа.

– Определено – кимна Едгар.

– Колко струва купуването или наемането на спътник? – изгледа го Шон.