Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Мишел замръзна. Уинго го погледна объркано.

– Никога няма да повярва, че ще го направя – прошепна след дълго мълчание той.

– А ти отчаян ли си или не?

– Отчаян съм, разбира се.

– Отчаяното положение изисква отчаяни мерки.

– Добре, но как ще вляза във връзка с него, ако приемем, че съм склонен да го направя?

– С това – отвърна Шон и махна към телефона му.

– Няма да нараним децата на Грант, Шон! – отсече Мишел.

– Разбира се, че няма. Казах, че Сам ще го заплаши. Това е всичко.

– Но… – започна Мишел.

– Дайте да отправим заплахата – прекъсна я Шон. – И да видим какво ще стане.

Лицето на Мишел се проясни. Тя извърна поглед към Уинго, който изглеждаше все така объркан. В крайна сметка обаче прибра пистолета и измъкна телефона си

– Кажи как.

– Преди това ще отидем на едно място – заяви Шон.

Когато телефонът за еднократна употреба започна да вибрира в джоба му, Алън Грант все още беше в камерата, заковал поглед в един от мониторите.

Той го измъкна от джоба си и разсеяно погледна дисплея, после изведнъж се втренчи в него.

Дете за дете. Ти отвлече моето, аз ще отвлека твоето. Но за разлика от теб аз мога да избирам между три.

Грант скочи на крака толкова бързо, че удари коляното си в ръба на бюрото.

Втурна се навън и закуцука към колата си. Набра в движение домашния си телефон, но никой не вдигна. Опита мобилния на съпругата си, но резултатът беше същият.

Караше бързо, но пристигна пред дома си едва два часа по-късно и изскочи от колата. Видя ги миг преди да се втурне в къщата.

Жена му, двете по-малки деца и черният лабрадор. Най-малкото беше в количката си, бутана от петгодишната му дъщеря. Явно се прибираха от разходка.

– Какво правиш у дома по това време, Алън? – изненадано попита Лесли Грант, но като видя изражението на лицето му, загрижено добави: – Наред ли е всичко, скъпи?

– Къде е Дани?

Тя го погледна недоумяващо.

– Още е на училище. Следобед ще се прибере с автобуса.

Дъщеря им заряза количката и хукна към баща си.

Грант разтърка чело и се помъчи да се усмихне, докато я вдигаше на ръце.

Лесли се приближи до него. Грант потупа лабрадора по главата и направи опит да изглежда спокоен.

– Добре ли си, Алън? – попита тихо тя.

– Татко е добре – обади се дъщеря им, която се казваше Маргарет, но я наричаха Маги, като баба ѝ. Малките ѝ длани се притиснаха в бузите му. – Татко е добре.

– Какво ще кажеш да ви заведа на обяд? – предложи той. – Става ли?

– Ще ми трябват няколко минути да се подготвя – отвърна Лесли.

– Добре, и без това трябва да взема някои неща от колата си. След двайсет минути?

– Чудесно – кимна тя и поведе децата и кучето към къщата.

На прага спря и се обърна. В очите ѝ имаше тревога.

Телефонът в джоба му започна да вибрира отново, когато беше на крачка от колата си.

Той сведе поглед към есемеса на дисплея.

Прекрасно семейство, Алън. Дано си остане такова. Не се безпокой за кучето, няма да го закачам.

Грант рязко се обърна, търсейки с очи подателя.

Наоколо нямаше никого. Той пусна телефона в джоба си.

Това усложняваше нещата. Проблемът с децата беше сериозен, но не нарушаваше плановете му. Дори Уинго да го беше надушил, нямаше доказателства за нищо. Самият той можеше да натисне спусъка, когато пожелаеше, без никой да го заподозре в нещо незаконно.

А когато всичко приключеше, щеше да потърси начин да се разправи с Уинго. И с онези двамата, Кинг и Максуел.

Скрита зад паркираните коли в дъното на улицата, Мишел свали бинокъла и погледна към Шон, който седеше зад волана. Уинго се беше настанил на задната седалка и наблюдаваше Грант през собствения си бинокъл.

– Ти беше прав, Шон – каза тя. – Това наистина го обърка. Прилича на заблудено в храсталаците ловджийско куче, неволно подплашило птиците, които дебне.

– Точно това очаквах – доволно се усмихна Шон.

– Дали ще го накара да се замисли?

– Той има семейство, също като мен – обади се Уинго. – Едва ли иска да им се случи нещо лошо.

– Естествено, че не, но… – започна Мишел.

– Но няма да се откаже от генералния си план – довърши Шон. – Това искаше да разбереш, нали?

Мишел кимна.

– Казано иначе, ситуацията със заложниците няма да повлияе на намеренията му.

– Спътници, откраднати пари, конспирация срещу правителството, изтичане на информация – започна да изброява Шон.

– А мотивът зад всичко това е самоубийството на родителите му след аферата "Иран-контра" – добави Мишел. – Работата ми изглежда сериозна.