Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– И на мен – кимна Мишел.

Телефонът му иззвъня. Той го включи, послуша малко, а после благодари и затвори. Колата пое в друга посока.

– Какво става? – попита Мишел, докато той увеличаваше скоростта.

– Дейна се е върнала в съзнание и иска да говори с мен.

– Странно, че от болницата те уведомяват – отбеляза партньорката му. – Ти не си роднина.

– Не се обадиха от болницата. Беше съпругът ѝ. Той също иска да говори с нас.

Съпругът на Дейна, генерал Къртис Браун, стоеше в ъгъла на стаята заедно с Мишел. Седнал на стол до леглото, Шон разговаряше с Дейна – замаяна, изпитваща болки, но жива. На няколко пъти тя дори се усмихна, макар че примижаваше от усилието.

– Трябваше да те послушам, Шон – промълви тя. – Трябваше да се махна от онзи мол.

– А защо не го направи?

– Вероятно по силата на стари навици. "Умирай трудно", помниш ли? Не исках да пострадаш. Слава богу, че изглеждаш добре. А как е Мишел?

– Ето я там, в компанията на генерала. В отлична форма, като добре настроена цигулка.

– Радвам се – прошепна немощно Дейна.

– Трябва да почиваш – каза той.

– А онези мъже? – попита тя и стисна ръката му.

– Вече не представляват заплаха.

– Още ли не си успял да разгадаеш ребуса?

– И това ще стане скоро – излъга той и погледна към генерала, – Знам, че съпругът ти е непрекъснато до теб. Струва ми се, че този път бракът ти е много успешен. Вие двамата просто сте родени един за друг.

Тя се усмихна, а Браун смутено наведе глава. Мишел окуражително го потупа по рамото.

– Чувствам се добре, но съм много уморена – прошепна Дейна.

– Това е от морфина. Наслаждавай му се, докато ти го дават безплатно.

Ръката ѝ се отпусна, а клепачите ѝ се затвориха.

Шан стана и се присъедини към Браун и Мишел.

– Лекарите са на мнение, че ще се оправи напълно, но ѝ трябва време – информира го генералът.

– Това е чудесна новина!

Браун го стрелна с поглед, после отмести очи.

– Онази работа, за която вече говорихме… – подхвърли той.

– Откри ли нещо? – попита Шон.

– По-добре да отскочим до кафенето, ако имате време.

– Разполагаме с всичкото време на света – отвърна Шон.

Взеха си кафе и заеха една от най-отдалечените маси.

Браун изсипа пакетче захар в чашата си и бавно го разбърка.

– Пентагонът мълчи като риба по нашия въпрос – каза той.

– Така чухме и ние – кимна Шон.

– Но изтичането на информация продължава.

– Вероятно имаш предвид слуховете, че се опитваме да свалим иранския режим чрез доставки на опиум, а средствата от продажбите ще отидат за покупка на оръжие – подхвърли Мишел.

– Значи сте прочели?

– Да, на сайта на някакъв блогър.

– Този блогър ще си има сериозни неприятности – изръмжа генералът.

– О, той отлично го знае.

– Свободата на словото е едно, но никой не може безнаказано да публикува откраднати тайни, касаещи националната сигурност!

– Значи това за Иран е вярно?

Браун отпи глътка кафе.

– Хората са потресени, като гледат касапницата в Сирия, но не виждат какво се случва в Иран и Северна Корея. Тези страни са прекъснали всякакви контакти с външния свят и продължават да тероризират собственото си население. Труповете буквално задръстват улиците.

– Значи удряме първо Иран, а след това и Северна Корея? Но аз не съм чувал в Корея да има вътрешна опозиция...

– Има, и то доста внушителна. Повечето дисиденти са прогонени в Южна Корея, но са готови да се върнат обратно и да продължат борбата си срещу режима. Иран трябваше да бъде тест, а при успех схемата щеше да бъде приложена и в Северна Корея.

– Доста сложна схема – каза Мишел. – Но един милиард евро няма да стигнат за свалянето на цяло правителство.

– Не е нужно да го свалят, а само да го разклатят. Защото, ако Иран или Северна Корея усетят, че са уязвими отвътре, те най-вероятно ще намалят реториката, ще седнат на масата за преговори и ще започнат да се държат като възрастни хора. Както ти сама каза, схемата е доста сложна, а икономическите санкции и външната заплаха не работят. По тази причина ние предпочитаме да наричаме ситуацията "евтина война". – Браун мрачно поклати глава и добави: – Не мога да повярвам, че ви казвам всичко това. Тук става въпрос за изключително секретна информация, с която самият аз се сдобих съвсем наскоро. Ако се разчуе, че съм я споделил с вас, положително ще бъда изправен пред военен съд!

– Бъди сигурен, че никой няма да я чуе от нас, Къртис – увери го Шон.