Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Поласкана? От какво?

— Надничаш.

Късно следобед четиримата отново се срещнаха в дома на Кинг. Паркс сложи върху кухненската маса голяма кутия за документи.

— Това е резултатът от нашето проучване за Боб Скот — каза той на Джоун.

— Бързо пипате — отбеляза тя.

— Хей, а ти да не мислеше, че сме от компанията на Мики Маус?

Джоун го изгледа втренчено.

— Обичам лично да проверявам сведенията. Никой не е безгрешен.

— За жалост — отвърна Паркс, като я гледаше малко смутено. — Причината да получим пратката толкова бързо е, че онези диванета са натъпкали вътре всичко, свързано с хора на име Боб Скот. Повечето документи навярно са безполезни. Така или иначе, ето ви ги. — Той стана и си сложи шапката. — Аз потеглям обратно. Ако изскочи нещо ново, ще се обадя и очаквам от вас същото.

След като Паркс излезе, тримата набързо вечеряха на задната веранда. Джоун им разказа какво е научила за Дъг Денби.

— Значи той е извън подозрение — каза Мишел.

— Така излиза.

Кинг изглеждаше озадачен.

— Тогава според жената, с която си разговаряла в адвокатската фирма, Бруно не е хитрувал по време на работата си във Вашингтон?

— Ако може да й се вярва. Склонна съм обаче да смятам, че казваше истината.

— Значи не е изключено Милдред да ни е надрънкала куп лъжи за Бруно?

— Виж, в това мога да повярвам — отвърна Джоун. Тя се озърна към кутията на Паркс върху кухненската маса. — Ще трябва да прегледаме онези досиета.

— Аз мога да започна — предложи Мишел. — Тъй като не съм го познавала, няма опасност да прескоча някоя подробност, която би ви се сторила прекалено банална.

Тя стана и влезе в къщата. Джоун се загледа към езерото.

— Тук наистина е красиво, Шон. Избрал си чудесно място, за да започнеш отначало.

Кинг допи бирата си и се облегна назад.

— Е, мога да избера и друго място.

Джоун се озърна към него.

— Дано не ти се налага. Човек не бива да почва живота си отначало повече от веднъж.

— Ами ти? Нали каза, че искаш да се оттеглиш.

— На някой остров с милионите? — Тя се усмихна примирено. — Мечтите рядко се сбъдват. Особено на моята възраст.

— Но ако намериш Бруно, ще получиш голямата печалба.

— Парите бяха само част от мечтата.

Когато Кинг я стрелна с поглед, Джоун бързо извърна глава.

— Често ли излизаш с платноходката? — попита тя.

— Наесен, когато моторниците ги няма и ветровете са подходящи.

— Сега е есен. Тъкмо време за излет по езерото.

Кинг погледна ясното небе и усети по кожата си лекия полъх на вятъра. До залеза имаше още два-три часа. Той се втренчи в Джоун.

— Да, тъкмо време за разходка по езерото.

Потеглиха и Кинг показа на Джоун как да използва кормилото. Беше монтирал на кърмата мотор с мощност пет конски сили в случай, че вятърът стихне. Насочиха се към средата на езерото, после оставиха платноходката да се носи по вятъра.

Джоун гледаше с възхищение планините около езерото, все още покрити със зеленина, макар че вече из въздуха се усещаше дъхът на есен.

— Мислил ли си някога, че ще попаднеш на такова място след всички онези хотели, самолети и безкрайното стърчене на пост до разсъмване? — попита тя.

Кинг сви рамене.

— Откровено казано, не. Никога не си правех далечни планове. Винаги съм бил човек на настоящия момент. — Той побърза да добави: — Сега вече свикнах с дългосрочното мислене.

— И накъде те водят дългосрочните мисли?

— Наникъде, докато не изясним тази загадка. Проблемът е, че дори да се справим, злото бе сторено. Може наистина да ми се наложи да напусна.

— Да бягаш? Не е в твой стил, Шон.

— Понякога е най-добре просто да вдигнеш лагера и да продължиш. Човек се уморява от битки, Джоун. — Той седна до нея и пое кормилото. — Вятърът се променя. Мисля да сменя гласа. Утлегарът ще мине над палубата. Бъди готова да се наведеш, когато ти кажа.

След като изпълни маневрата, той отново й предаде кормилото, но остана близо до нея. Тя беше облечена с блуза и панталон, но бе свалила обувките и запретнала крачолите до коленете си. Ходилата й бяха малки, с лакирани в червено нокти.

— Преди осем години предпочиташе ярък лилав лак, нали?

Тя се разсмя.

— Червеното продължава да бъде актуално, но лилавото може пак да излезе на мода. Поласкана съм, че си спомняш.

— Лилави нокти и пистолет на кръста.

— Хайде, признай си, ефектът беше порочен и неустоим.

Той се облегна назад и зарея поглед над езерото. Няколко минути мълчаха. От време на време Джоун се озърташе нервно към него и Кинг правеше всичко възможно, за да не я погледне в очите.