Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Някакви идеи какви може да са били тези петна? — попита Мишел.

Кейт мълчеше.

Кинг каза:

— Слушай, последното, което целим, е да хвърлим още кал върху баща ти. Нека почива в мир, казвам аз. Но ако човекът, който е разговарял с него, носи вина за стрелбата по Ритър, не виждам причина да не си получи заслуженото. А ако разберем миналото на твоя баща, може би по-лесно ще открием онзи човек. Защото може и да греша, но ми се струва, че той е познавал баща ти от старите времена. И ако е тъй, вероятно е знаел какъв инцидент го е опетнил дотолкова, че да се откъсне от Харвард и от целия свят.

— Кейт, ти си единствената ни надежда — отново се намеси Мишел. — Ако не ни кажеш каквото знаеш, ще бъде много трудно да разберем истината. А аз мисля, че ти искаш да стигнеш до истината, иначе нямаше да ни се обадиш.

Най-сетне Кейт въздъхна и каза:

— Добре, добре. Малко преди да се самоубие, майка ми сподели с мен някои неща.

— Какви, Кейт? — тихичко я подкани Мишел.

— Че баща ми бил арестуван по време на демонстрация. Срещу Виетнамската война, струва ми се.

— За нарушаване на обществения ред или за какво? — попита Кинг.

— Не. За това, че убил някого.

Кинг се приведе към нея.

— Кого и как, Кейт? Разкажи всичко, което си спомняш.

— Знам го само от думите на майка си, а тя не говореше много ясно. Към края на живота си пиеше почти непрекъснато.

Кейт извади хартиена кърпичка и избърса очите си.

— Знам, че е тежко, Кейт, но може би ще ти олекне, като престанеш да го криеш — каза Кинг.

— Доколкото разбрах, ставаше дума за полицай или някакъв друг служител на реда. Бил убит по време на онази антивоенна демонстрация, която излязла извън контрол. В Лос Анджелис, мисля, че така каза. Баща ми бил арестуван. Положението му изглеждало много тежко, после изведнъж всичко се променило. Майка ми каза, че някакви адвокати се намесили в полза на татко и обвиненията отпаднали. Каза още, че полицията и без това била скалъпвала доказателствата. Че търсели изкупителна жертва и баща ми попаднал под удара. Сигурна беше, че татко не е сторил нищо.

— Но трябва да е имало шум, статии във вестниците — отбеляза Мишел.

— Не знам дали е стигнало до вестниците, но предполагам, че случаят е останал документиран някъде, защото очевидно е провалил кариерата на баща ми. Проверих разказа на мама. Открих, че в Бъркли разрешили на татко да защити докторат, но крайно неохотно. Навярно не са имали избор: той вече бил приключил с изследователската работа и дисертацията. Но доколкото разбрах, из академичните кръгове плъзнала мълва и когато потърсил преподавателско място, навсякъде му затваряли вратите. Мама каза, че татко скитал от място на място и едва свързвал двата края, докато най-сетне му предложили работа в „Атикъс“. Разбира се, през онези години написал книгите, които били приети много добре в академичната общност. Като поглеждам назад, струва ми се, че татко е бил толкова огорчен от отношението на елитните университети, че дори и да го поканеше някой от тях, сигурно щеше да остане в „Атикъс“. Той беше много почтен човек, а „Атикъс“ му даде шанс в труден миг.

Кинг попита:

— Имаш ли представа как са оцелели родителите ти през онези трудни години? Работила ли е майка ти?

— Да, тук-там, но нищо постоянно. Помагала на татко да пише книгите, събирала му материали и тъй нататък. Честно казано, не знам точно как са се справили. — Тя избърса очи. — Защо, какво намекваш?

— Просто се чудя — отвърна Кинг. — Кои са били онези адвокати, дошли да защитават баща ти? Богати ли бяха родителите му?

Кейт леко се обърка.

— Не, татко ми е израснал в кравеферма в Уисконсин, майка ми е родена във Флорида. И двамата са били доста бедни.

— Значи става още по-странно. Защо адвокатите са се втурнали на помощ? Питам се дали през трудните години родителите ти не са получавали средства от неизвестен източник.

— Сигурно е възможно — каза Кейт, — но нямам представа става откъде.

Мишел погледна Кинг.

— Мислиш ли, че човекът, който е разговарял с Рамзи в кабинета му, може да има връзка с инцидента в Лос Анджелис?

— Погледни от такъв ъгъл: убийството става в Лос Анджелис и ченгетата арестуват Арнолд Рамзи. Ами ако не е бил сам? Ако е имало още един виновник — човек с дебели връзки? Това би обяснило нашествието на адвокатите. Знам що за стока са, не работят без пари.

Мишел кимна.

— Това би обяснило и защо човекът е споменал Реджина Рамзи. Може би е напомнил за миналите сблъсъци с властите, за да накара Рамзи да вземе пистолет и да се включи отново в борбата.