Дейвид Балдачи - Част от секундата

Джоун затвори телефони и тъкмо се канеше да потегли, когато той иззвъня отново. Обаждаше се Джефърсън Паркс.

— Позволи ми да ти съобщя — каза федералният шериф, — че все още имаш много почитатели в тайните служби. Само това слушах — колко си велика. Направо се отвратих.

Джоун се разсмя.

— Често оказвам подобно влияние върху мъжете.

— Провървя ли ти?

— Засега не. С адвокатската кантора и политическия екип на Бруно пак попаднах в задънена улица.

— Какво ще правиш сега?

— Още не знам. Не успях да открия Боб Скот. Вече около година няма следа от него.

— Добре, виж какво. Знам, че ние тук сме стара и бедна федерална служба, която не разполага с разни модни машинарии като вас в частния сектор, но какво ще кажеш, ако се опитам да открия този приятел по наша линия?

— Каквото и да постигнеш, ще бъде посрещнато с искрена благодарност — отвърна любезно Джоун.

— Но Кинг май не смяташе, че Боб Скот е замесен. Вярно, може да има зъб на Кинг за станалото. Но нали трябва да е имал и причина да убие Ритър, съсипвайки кариерата си. А и онази история с пистолета…

— Размишлявах над това. Шон ми каза, че оръжието, което намерил в градината на Лорета, било пистолет трийсет и осми калибър с къса цев.

— И какво?

— Този модел не е стандартен за тайните служби. Значи дори да не е било необичайно Скот да е въоръжен, би изглеждало подозрително, че носи две отделни оръжия. Особено ако едното е пистолет с къса цев.

Паркс продължаваше да се съмнява.

— Но защо са му две оръжия? Ако е искан да застреля Ритър, би могъл да използва собствения си пистолет.

— Ами ако вторият убиец, съучастникът на Рамзи, се е изплашил и е прехвърлил пистолета на третия заговорник, Боб Скот, предполагайки, че никой няма да го заподозре? Сетне Скот се изплашва, защото вече има два пистолета. Скрива оръжието в килера и точно тогава го вижда Лорета.

— И Лорета започва да го изнудва — довърши Паркс. — Добре, това би дало на Скот мотив да я убие. Но смъртта на Ритър съсипа кариерата му. Защо Скот се е съгласил на това?

Джоун въздъхна.

— Защо хората вършат едно или друго? За пари! А фактът, че е изчезнал, не говори в полза на неговата невинност.

— Какво още знаеш за него?

— Ветеран от Виетнам, след войната постъпил в службите. Може да му се е отразило. Падал си по стрелбата. Може би е прекрачил в тъмната половина. Но нали разбираш, всичко това не е проучвано както трябва. Официално се води, че Рамзи е действал сам. Ние сме първите, които разглеждат случая под друг ъгъл.

— Е, крайно време беше, по дяволите. Ще ти се обадя, ако науча нещо. При Кинг ли се връщаш?

— Да, по-точно в мотела, в който съм отседнала, „Кедрите“.

— И аз ще дойда по някое време — каза Паркс.

Унесена в мисли, Джоун бавно потегли.

Бе тъй унесена, че не забеляза нито следващата я кола, нито втренчения поглед на шофьора.

Облечена с тренировъчен костюм, в късния следобед Кейт Рамзи най-сетне напусна кабинета си, качи се във Фолксваген „бръмбар“ и потегли. Мишел и Кинг я последваха на дискретна дистанция към Брайън Парк в покрайнините на Ричмънд. Там Кейт слезе от колата, свали тренировъчния костюм и остана по шорти и фланела с дълъг ръкав. Направи няколко загряващи упражнения, после побягна.

— Страхотно — каза Кинг. — Може да се срещне с някого, а ние нищо няма да видим.

— Ще видим — отсече Мишел и се прехвърли на задната седалка.

Кинг се озърна към нея.

— Какво правиш?

Мишел сграбчи рамото му и го завъртя.

— Гледай си напред, мистър. — Тя започна да се съблича. — Държа си екип за бягане в чанта под седалката. Не се знае кога ще ми хрумне да потренирам.

Кинг неволно насочи поглед към огледалото и видя как панталоните се изхлузват, появи се дълъг гол крак, после още един и шортите плъзнаха нагоре по мускулести прасци и изваяни бедра.

— Да — каза той и извърна глава, когато тя почна да разкопчава блузата си, — човек никога не знае какво ще му хрумне.

Погледна навън, където Кейт Рамзи се отдалечаваше с бърза и енергична крачка. Вече почти бе изчезнала от погледите им.

— Мишел, побързай, иначе няма да я догониш…

Той млъкна, когато задната врата на джипа се отвори и затвори.

Преоблечена в къса тясна фланелка, шорти и маратонки, Мишел се стрелна по тревата, размахвайки вихрено крака и ръце. Пред смаяния му поглед тя без усилие взе да топи преднината на Кейт.

— Пустите му олимпийци — промърмори Кинг.

Отначало Мишел се държеше на разстояние от Кейт, докато не стана ясно, че е излязла просто да потренира. Тогава смени тактиката. Вместо да следи Кейт, тя реши да опита още веднъж да поговори с нея. Когато я настигна, Кейт хвърли поглед настрани, навъси се и веднага ускори крачка. Мишел бързо влезе в същия ритъм. Дъщерята на Рамзи се опита да спринтира, но Мишел без усилие изравни темпото и тя постепенно забави.