Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Понякога го правят — отвърна Кинг. — Доктор Джорст каза, че баща ти беснеел срещу Клайд Ритър и неговите намерения да съсипе страната. Случвало ли се е нещо подобно в твое присъствие?

Вместо отговор Кейт стана и отиде до прозореца с изглед към Франклин Стрийт. Навън сновяха коли и велосипеди, по стъпалата на сградата седяха студенти.

— Какво значение има сега? Един убиец, двама, трима, сто! На кого му пука?

Тя се завъртя и ги изгледа, скръстила упорито ръце на гърдите си.

— Може и да си права — каза Кинг. — Но от друга страна то би могло да обясни защо баща ти е направил това.

— Направи го, защото мразеше Клайд Ритър и всичко, което той олицетворяваше — отвърна разпалено Кейт. — Така и не бе загубил желанието си да разклати системата.

Мишел се загледа в политическите плакати по стените.

— Професор Джорст ни каза, че вървиш по стъпките на баща си, включително и в опитите „да разклатиш системата“.

— Много от делата на баща ми бяха добри и достойни. А кой разумен човек не би мразил твар като Клайд Ритър?

— За жалост един обективен отговор би те изненадал — поклати глава Кинг.

— Изчетох всички статии и коментари, които излязоха след това. Изненадана съм, че никой не направи телевизионен филм за случая. Сигурно са го сметнали за маловажен.

— Човек може да мрази някого, без непременно да го убива. По всичко личи, че баща ти е бил пламенен мъж, твърдо вярващ в своята кауза, но дотогава нито веднъж не се е замесвал в насилие. — При тези думи Кейт Рамзи сякаш трепна леко. Кинг забеляза това, но продължи: — Дори по време на Виетнамската война, когато е бил сърдит млад мъж и би могъл да застреля някого, Арнолд Рамзи е предпочел да се въздържи. При подобно минало би било логично твоят баща, уважаван професор на средна възраст с любима дъщеря, да отхвърли мисълта за насилствени действия, свързани с омразата му към Ритър. Но може и да е променил решението си под влиянието на някакъв друг фактор.

— Какъв например? — рязко попита Кейт.

— Например ако някой друг уважаван от него човек го е помолил да се включи в заговор за убийството на Ритър.

— Това е невъзможно. Само баща ми стреля по него.

— А ако другият се е изплашил и не е стрелял?

Кейт седна зад бюрото и пъргавите й пръсти отново подхванаха геометричната игра с молива и линийката.

— Имате ли доказателства? — попита тя, без да вдига очи.

— Ами ако имаме? Това ще разбуди ли паметта ти? Сещаш ли се за някого?

Кейт понечи да каже нещо, но веднага млъкна и поклати глава.

Кинг погледна снимката върху лавицата, после стана и я взе. Оказа се фотография на Реджина Рамзи и Кейт. Трябва да бе правена по-наскоро от онази в кабинета на Джорст, защото Кейт изглеждаше на деветнайсет-двайсет години. Реджина беше все тъй красива, но в очите й имаше нещо ново, някаква боязливост, породена навярно от трагичните обстоятелства в нейния живот.

— Предполагам, че тя ти липсва.

— Естествено, че ми липсва. Що за въпрос?

Кейт посегна, взе снимката от ръката му и я върна на място.

— Ако не греша, били са разделени в момента на смъртта му.

— Да, и какво? Много бракове се разпадат.

— Имаш ли представа защо е станало това с родителите ти? — попита Мишел.

— Може просто да са се разминали. Татко беше социалист с крайни убеждения. Майка ми — републиканка. Може там да се крие причината.

— Но в това нямаше нищо ново, нали? — попита Кинг.

— Кой може да знае със сигурност? Те рядко говореха на тази тема. Изглежда, на младини майка ми е била великолепна актриса с блестящо бъдеще. Отказала се от тази мечта, за да тръгне с баща ми и да подкрепя кариерата му. Може би е почнала да съжалява за онова решение. Може би е сметнала живота си за пропилян. Не знам, а вече не ме и интересува.

— Е, предполагам, че е била потисната от смъртта на Арнолд. Може би затова е сложила край на живота си.

— Ако това е била причината, изчака немалко години, за да се накани.

— Смяташ ли, че е имало друга причина? — попита Кинг.

— Всъщност не съм мислила много за това, ако не възразяваш!

— Не вярвам. Обзалагам се, че непрекъснато мислиш, Кейт.

Тя вдигна длан пред очите си.

— Край на разговора. Махайте се!

Докато вървяха по Франклин Стрийт към джипа на Мишел, Кинг каза:

— Тя знае нещо.

— Да, знае — съгласи се Мишел. — Въпросът е как да го изкопчим.

— Твърде е зряла за възрастта си. Но на главата й се е стоварило какво ли не.

— Чудя се колко близки са Торнтън Джорст и Кейт. Прекалено бързо я е осведомил за нас.