Дейвид Балдачи - Част от секундата

След като приключи с докладите, тя взе касетата, която бе част от официалната документация. Зареди я във видеокасетофона под телевизора и го включи. Облегна се назад и загледа как на екрана изникват сцени от хотелската среща на Ритър по време на предизборната кампания. Този запис беше направен от местен телевизионен екип, дошъл да заснеме събитието. Именно той бе забил последния пирон в ковчега на Кинг. Въпреки големите усилия подобна грешка да не се повтори, ръководството на службите бе взело решение да не показва този запис на новопостъпилите агенти. Може би от неудобство, помисли си Мишел.

Тя настръхна, когато видя самоувереният Клайд Ритър и антуражът му да влизат в препълнената зала. Не знаеше за Ритър почти нищо, освен че е започнал като телевизионен проповедник и е натрупал значително състояние. Хиляди хора от цялата страна му пращали големи и малки суми. Множество застаряващи богати жени, предимно вдовици, му давали целите си спестявания срещу обещанието да попаднат в рая. Но поради липса на сигурни доказателства шумотевицата скоро заглъхнала. След като напуснал псевдорелигиозния живот, той се кандидатирал за Конгреса и бил избран като представител на един от южните щати — Мишел дори не знаеше кой точно. Често гласувал за доста съмнителни предложения в областта на расовите проблеми и гражданските права, а религиозните му убеждения определено излизали извън рамките на нормалното. Но в щата го обичали, а в страната имало предостатъчно гласоподаватели, разочаровани от машинациите на големите партии, тъй че Ритър успял да се регистрира като независим кандидат за президент. Куршум в сърцето сложил край на грандиозните му амбиции.

До Ритър стоеше ръководителят на предизборната кампания. Мишел бе проверила и неговите данни от досието. Човекът се казваше Сидни Морс. Син на виден калифорнийски адвокат и богата наследница, той — колкото и да е учудващо — бе работил като драматург и театрален режисьор, преди да насочи забележителния си артистичен талант към политическата сцена. Спечелил си репутация на национално ниво, като ръководел големи политически кампании и ги превръщал в медийни водевили, където наблягал на кратки и безсмислени, но бомбастични изказвания. С тази тактика постигнал удивителни успехи. Това вероятно говори по-скоро за лековерието на днешния гласоподавател, отколкото за високите критерии на кандидатите, помисли си Мишел.

Морс станал наемен смутител на спокойствието и се прехвърлял от лагер в лагер при всяка изгодна ситуация. Присъединил се към каузата на Ритър, когато кампанията почнала да набира скорост и кандидатът се нуждаел от по-сериозен кормчия. Морс имал репутацията на талантлив, хитър и при необходимост безмилостен организатор. Всички единодушно смятали, че той помогнал на Ритър да предприеме едва ли не идеалната кампания. И по всичко личало, че му доставя огромно удоволствие да разклати лодката на управляващите с въвеждането на трета влиятелна сила. След убийството на Ритър обаче Морс бил отритнат от всички политици и животът му неумолимо поел надолу. Преди малко повече от година загубил разсъдъка си и попаднал в държавна клиника за душевноболни, откъдето едва ли щял някога да излезе.

Мишел отново настръхна, когато видя Шон Кинг точно зад кандидат-президента. Мислено преброи агентите в залата. Не бяха чак толкова много, осъзна тя. В групата за охрана на Бруно имаше три пъти повече. Кинг беше единственият агент в непосредствена близост до Ритър. Интересно, кой ли бе измислил толкова тъп план?

Мишел старателно бе изучила историята на своята организация и знаеше, че функцията на тайните служби се бе развивала в течение на времето. Едва след трагичната смърт на трима президенти — Линкълн, Гарфийлд и Маккинли — Конгресът предприел решителни мерки за президентската безопасност. След като Маккинли бил застрелян, Теодор Рузвелт пръв получил истинска охрана от страна на тайните служби; по онова време обаче всичко било много по-просто. Като новоизбран вицепрезидент на Франклин Рузвелт през Втората световна война, Хари Труман дори нямал прикрепен агент от тайните служби, докато един от неговите помощници не го убедил, че човек, който е само на крачка от най-високия пост в света, заслужава да бъде охраняван поне от един въоръжен професионалист.

Докато срещата на екрана продължаваше, Мишел наблюдаваше как агент Кинг действа строго по устава и погледът му непрестанно се движи. Тайните служби създаваха този навик у своите сътрудници чрез непрекъснати упражнения. Веднъж между тайните служби и други държавни правоохранителни агенции било проведено състезание чии представители определят най-точно кога някой лъже. Службите спечелили категорична победа. За Мишел причината бе очевидна. Всеки агент от група за охрана посвещава голяма част от своето време на усилието да отгатне най-интимните мисли и мотивация на хората само по видимото проявление.