Дейвид Балдачи - Част от секундата

Той си спомняше повечето заглавия: „Агент зяпа настрани, докато кандидат-президентът умира“, „Провал на агент ветеран“, „Задрямал на пост“. Имаше и едно, което при други обстоятелства би го накарало да се разсмее — „Значи затова носели тъмни очила“. Най-лошото обаче бе, че почти всичките му колеги се отдръпнаха от него.

Бракът му се разпадна от напрежението. Всъщност той бе започнал да се разпада много преди това. Кинг отсъстваше твърде често, понякога заминаваше без предупреждение и без да знае кога ще се върне. При тези обстоятелства той прости първата извънбрачна връзка на жена си, прости дори и втората. Третия път обаче се разделиха. А когато след рухването на неговия свят тя бързо се съгласи на развод, Кинг не се натъжи кой знае колко.

Въпреки всичко бе успял да оцелее и да възстанови живота си. А сега?

Кинг бавно се изкатери на моторницата, препаса се с хавлията, която държеше на борда, и потегли обратно. Но вместо да се върне към кея, той изключи двигателя и светлините и отби в едно заливче на неколкостотин метра от дома си. Хвърли малката плаваща котва, за да не се забие лодката в калния бряг. Горе, нейде зад къщата му, светъл лъч шареше напред-назад. Имаше посетители. Може би журналистите се мъчеха да надушат нещо. Или пък, помисли си той, убиецът на Хауард Дженингс се връщаше за нова жертва.

Кинг тихо прегази до брега, облече се и приклекна зад няколко ниски храста. Светлината продължаваше да шари напред-назад, докато непознатият се движеше из района покрай източната граница на имота му. Прикрит от дърветата, Кинг се отправи към предната част на къщата. На алеята беше паркирана непозната кола — синьо открито беемве. Понечи да се приближи, но в последния момент реши, че ще е по-разумно да се въоръжи. С тежък пистолет в ръката щеше да се чувства далеч по-спокоен.

Той се промъкна в тъмната къща, взе пистолета и отново излезе през страничната врата. Светлата дъга бе изчезнала и това го разтревожи. Коленичи и се ослуша. До ушите му долетя рязък пукот на строшен сух клон. Шумът се раздаде отдясно, само на три-четири метра от него; после той дочу човешка стъпка, след това още една. Напрегна се, стиснал здраво пистолета със свален предпазител.

Хвърли се напред, блъсна непознатия, стовари се върху него и насочи пистолета към лицето му.

С изненада откри, че противникът е жена. И тя също държеше насочен пистолет. Двете дула почти се докосваха.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — попита гневно той, когато видя с кого си има работа.

— Ако се дръпнеш от мен, може би ще си поема дъх да ти кажа — отвърна тя също тъй гневно.

Кинг се изправи, без да бърза, и когато жената протегна ръка, за да й помогне да стане, той се престори на разсеян.

Гостенката беше облечена с пола, блуза и късо яке. При сблъсъка полата се бе вдигнала почти до слабините й. Докато се изправяше с усилие, тя успя да я придърпа надолу.

— Навик ли ти е да нападаш посетителите? — попита сприхаво тя, докато прибираше пистолета си в кобура и се изтупваше.

— Обикновено посетителите не се промъкват в имота ми.

— Почуках на предната врата, но никой не ми отговори.

— Тогава трябваше да си тръгнеш и да дойдеш друг път. Не са ли те учили като малка?

Жената скръсти ръце.

— Отдавна не сме се виждали, Шон.

— Тъй ли? Не бях забелязал. Напоследък съм доста зает с новият си живот.

Тя се озърна.

— Виждам. Хубаво местенце.

— Какво търсиш тук, Джоун?

— Дойдох да видя един стар приятел, изпаднал в беда.

— Нима? И кой е той?

Тя се усмихна сдържано.

— Убийство в кантората ти. Това е беда, нали?

— И още как. Питах кой е „старият приятел“.

Тя кимна към къщата.

— Идвам отдалече. Много съм слушала за южняшкото гостоприемство. Няма ли да ми го покажеш в действие?

Кинг се замисли дали да не пусне един-два куршума над главата й. Но единственият начин да разбере какво си е наумила Джоун Дилинджър беше да я търпи, поне засега.

— Какво гостоприемство по-точно?

— Е, часът вече наближава девет, а аз не съм вечеряла — каза тя. — Да започнем оттам, а после ще видим.

— След всички тези години ми цъфваш изневиделица и очакваш да ти готвя вечеря? Ама че си нахална.

— Това не би трябвало да те изненадва, нали?

Докато Кинг приготвяше вечерята, Джоун тръгна да обиколи приземния етаж с чаша джин-тоник в ръка. После влезе при него в кухнята и се настани на ръба на масата.

— Как е пръстът? — попита тя.

— Боли ме само когато съм сериозно раздразнен. Един вид индикатор за настроението. И за твое сведение в момента боли, та се не трае.