Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Мен ако питаш, просто е страшно, по дяволите.

— Но той трябва да е бил убит — каза Мишел. — Не може просто да са изчаквали с надеждата, че Мартин ще умре от естествена смърт, а после трупът му да се окаже в погребалното бюро точно когато Бруно минава наблизо. — Тя помълча. — Има ли списък на заподозрените?

— Наистина не мога да ти кажа. Това е текущо разследване, а и бездруго се разприказвах повече, отколкото трябваше. Знаеш, че може да ме проверят с детектор на лъжата.

Когато сервитьорът донесе сметката, Мишел бързо я грабна. Докато излизаха заедно, приятелката й попита:

— И какво смяташ да правиш сега? Да изчакаш? Да търсиш нова работа?

— Колкото до изчакването — да, но засега не смятам да търся работа.

— Тогава какво?

— Не съм готова да се откажа без бой от кариерата си в службите.

Приятелката я изгледа тревожно.

— Познавам това изражение. Какво си мислиш?

— Мисля, че ти си от ФБР и е по-добре да не знаеш. Като сама каза, може да те проверят с детектор на лъжата.

Най-черният ден в живота на Шон Кинг бе 26 септември 1996 година — денят, когато Клайд Ритър загина, докато агентът от тайните служби Кинг гледаше в съвсем друга посока. За беда почти толкова черен се оказваше и днешният ден. Кантората му гъмжеше от полиция, федерални агенти и криминалисти задаваха купища въпроси и на много малко от тях получаваха отговори. Сред цялата тази полицейска суматоха бяха взели отпечатъци от Кинг, Фил Бакстър и тяхната секретарка — за да ги елиминират, както твърдяха. Кинг обаче знаеше много добре, че това е нож с две остриета.

Пристигнаха и представители на местната преса. За щастие той ги познаваше лично и даде уклончиви отговори, които те приеха почти без коментари. Много скоро щеше да пристигне и националната преса, защото в убития имаше нещо извънредно интересно за медиите. Кинг подозираше това от самото начало и съмненията му се потвърдиха, когато на прага му изникна цял екип от федералната шерифска служба.

Убитият Хауард Дженингс бе работил в адвокатската кантора на Кинг като сътрудник и се занимаваше с издирване на справочници, коригиране на текстове, проверка на банкови сметки и други незначителни дейности — с две думи, момче за всичко. Канцеларията му се намираше на долния етаж. Беше кротък, работлив и затворен човек. Нямаше съвършено нищо забележително в начина, по който си изкарваше хляба. В едно отношение обаче беше наистина необикновен.

Дженингс бе включен в Програмата за защита на свидетели. Четирийсет и осем годишен, с висше образование по счетоводство, Дженингс (естествено, това не бе истинското му име) някога бе заемал доходна длъжност като ковчежник на голяма престъпна организация, действаща в Средния запад. Тия хора се бяха занимавали главно с рекет, изнудване и пране на пари, а като най-убедителни аргументи бяха използвали палежи, побоища, осакатявания и от време на време убийства. Дейността им бе привлякла общонационално внимание — както заради убийствените методи на организацията, така и заради сложността на случая.

Дженингс бързо бе усетил накъде духа вятърът и беше помогнал да бъдат пратени зад решетките значителен брой много опасни личности. Но някои от най-опасните бяха успели да се изплъзнат от федералната мрежа; затова се бе наложило да бъде включен в програмата.

Сега бе мъртъв, а главоболията на Кинг едва започваха. Като бивш федерален агент с широк достъп до секретна информация, Кинг бе имал работа с програмата при съвместни операции на тайните служби и федералните шерифи. Когато Дженингс дойде да търси работа, проверката на биографията му и някои други подробности накараха Кинг да се усъмни, че човекът е включен в програмата. Не знаеше със сигурност, разбира се; федералната шерифска служба едва ли би споделила с него истинската самоличност на човек под закрила, но все пак имаше подозрения — подозрения, които не споделяше с никого. Те бяха свързани с оскъдните препоръки на Дженингс и почти пълната липса на сведения за предишни работни места, тъкмо както се случва, когато човек е изтрил напълно досегашния си живот.

Увериха Кинг, че не е заподозрян, а това, естествено, означаваше, че навярно е сред първите в списъка. Ако споменеше пред разследващите органи предположението си, че Дженингс е свързан с програмата, можеше незабавно да му спретнат обвинение. Реши засега да се преструва на наивен.

През остатъка от деня се наложи да успокоява партньора си. Бакстър беше едър мъжага, бивш футболист от Вирджинския университет, изкарал две-три години по резервните скамейки на Националната футболна лига, преди да стане агресивен и извънредно способен адвокат. Бившият спортист обаче не бе свикнал да заварва трупове в кантората си. Точно този вариант на термина „внезапна смърт“ никак не му допадаше.