Дейвид Балдачи - Част от секундата

Тя го погледна с просълзени очи и кимна.

— Изглеждаше изненадан, Кейт. Изненадан. Отначало си помислих, че това е шокът от осъзнаването, че наистина е убил някого. Но после разбрах. Беше изненадан, защото Морс не стреля. Морс стоеше точно до мен. Бяха се споразумели. Баща ти гледаше право в него. И тогава разбра, че е измамен.

— Последен шанс, Кейт — извика Морс. — Или стреляй, или аз ще го сторя.

Кинг я погледна умоляващо.

— Кейт, не можеш да го направиш. Не можеш. Казвам ти истината. Знаеш , че е така. Каквито и лъжи да ти е наговорил, ти не си убийца и той не може да те превърне в такава.

— ВЕДНАГА! — изкрещя Море.

Но вместо това Кейт отпусна пистолета. Изведнъж вратата на залата се разтвори с трясък. Това разсея Кейт за момент. Кинг грабна кадифеното въже, замахна и изби с него пистолета от ръката й. Тя изпищя и падна по гръб.

Кинг извика на Бруно:

— Бягай! През вратата!

Бруно се завъртя и хукна към изхода, на който се бе появила Мишел.

Светлините се включиха с пълна мощност и ги заслепиха за миг. Мишел видя първа. Тя изкрещя и се хвърли напред.

— Бруно, залегни!

Пистолетът гръмна. Мишел изскочи пред кандидата и куршумът я улучи в гърдите.

Кинг изкрещя, насочи пистолета в посоката, откъдето бе дошъл куршумът, и стреля. В този момент разбра, че Морс изобщо не е имал намерение да му даде шанс. Патроните бяха халосни.

— Мишел! — извика Кинг.

Тя не помръдваше. Бруно изскочи тичешком в коридора. Сетне лампите изгаснаха и всичко потъна в мрак.

Ниско приведен, Кинг трескаво търсеше нещо по пода в тъмното. После лампите пак светнаха, но по-слабо. Той усети нещо зад себе си и се завъртя. Сидни Морс се целеше в него.

— Знаех си, че не й стиска — каза Морс, сочейки с пистолета си младата жена, която продължаваше да лежи на пода. — Не можеш да се мериш с баща си ! — Той размаха ръка наоколо. — Дадох ти грандиозна сцена, на която да играеш, Кейт. Написах ти идеална роля; това е тържественият финал. Майка ти би го изиграла зашеметяващо. А твоето беше най-жалък провал.

Кинг помогна на Кейт да се изправи, после застана между нея и Морс.

— Пак се правиш на жив щит, а, Шон? — усмихна се Морс. — Изглежда, това е основното в жалкия ти живот.

— Бруно се измъкна и Господ да ми прости, но ще те убия задето застреля Мишел.

Морс го изгледа самоуверено.

— Бруно няма да излезе жив от хотела. Колкото до Максуел, просто късметът й се изчерпа. Поне загина на поста си. Какво повече може да иска един агент от тайните служби? — Той насочи вниманието си към Кейт. — Ти зададе един въпрос. Защо точно сега? Ще ти кажа. Въпросът не опира до Джон Бруно, нито пък до Клайд Ритър. — Той насочи пистолета към Кейт. — Преди осем години най-важен беше баща ти. Днес на преден план стоиш ти, скъпа Кейт.

Задъхана и разплакана, тя запита:

— Аз?

Морс се разсмя.

— Ти наистина се оказа глупачка като баща си. — Той погледна Кинг. — Казваш, че Реджина ме отхвърлила, защото не ме обичала, защото не искала магията. Вярно е само отчасти. Вярвам, че ме обичаше, но не можеше да се върне на сцената след смъртта на Арнолд, не можеше отново да стане моя звезда, защото някой друг се нуждаеше повече от нея. — Той пак се обърна към Кейт. — Това беше ти. Тя не можеше да се откъсне от теб . Била ти потребна, така ми каза. Ти си била целият й живот. Каква ужасна грешка. Какво представлява някакво си жалко хлапе пред една легендарна кариера на Бродуей, пред живота с мен ?

— Човек като теб не разбира истинската обич — каза Кинг. — И как можеш да упрекваш Кейт за това? Тя не е знаела.

— Мога да я упреквам за каквото си искам! — изкрещя Морс. — И отгоре на всичко, когато Реджина поиска да се омъжи за онзи идиот Джорст, Кейт изцяло я подкрепи. О, да, имах си осведомители. Тя искаше мъж като баща ти. Дори само това стига, за да оправдае нейната смърт. Но има и още. Аз следях кариерата ти, Кейт. Ти израсна също като жалкия си баща с онези глупави протести, демонстрации и благородни каузи. Всичко се повтаряше. Бях убил Арнолд, но ето че той отново се съживяваше като Хидра. — Морс изгледа младата жена с присвити очи. После добави малко по-спокойно: — Баща ти съсипа живота ми, като открадна жената, от която се нуждаех, която заслужавах . А след смъртта му ти пое същото знаме. Ако не беше ти, Реджина щеше да бъде моя.

— Не мога да повярвам, че майка ми би обичала човек като теб — отвърна предизвикателно Кейт. — Чудя се как съм ти вярвала.