Дейвид Балдачи - Част от секундата

Ръката му с пистолета описваше широка дъга, а другата стисна още по-здраво сакото на Бруно. Човекът дишаше толкова ускорено, че Кинг се изплаши да не припадне. Стори му се, че чува как бие сърцето на Бруно, после осъзна, че това е собственият му пулс. Добре, по-готов от сега нямаше как да бъде.

Часовникът посочи 10:32 и ръката на Кинг продължи да описва дъга все по-бързо, опитвайки да покрие всеки сантиметър от залата. Лампите изгаснаха и настана пълен мрак. После в тъмнината избухнаха калейдоскопи светлини, с които би се гордяла всяка дискотека. Те плъзнаха из стаята като вихрен пожар, а гласовете изведнъж зазвучаха с удвоена сила. Почти оглушал и ослепял, Кинг неволно закри очи. После се сети, бръкна в джоба си и извади тъмните очила. Един на нула за охраната.

В този момент чу звънчето на асансьора.

— Проклет да си, Морс! — извика Кинг.

Вратата се плъзна настрани, но дали не беше измама? Кинг се разкъсваше от колебания. Да погледне ли, или не?

— Залегни! — нареди той на Бруно и човекът незабавно рухна на пода.

Кинг завъртя глава с твърдото намерение да погледне само за част от секундата. Не му потрябва дори и толкова.

Джоун Дилинджър беше точно пред него, на по-малко от три метра. Висеше във въздуха, навярно закачена за тавана. Изглеждаше като разпъната на кръст, с разтворени ръце и крака, пребледняло лице и затворени очи. Кинг не знаеше дали е истинска, или не. Направи две крачки напред, посегна и ръката му мина през нея. Замаян, той завъртя глава към асансьора. Джоун беше там, вързана и висяща на някаква жица. Образът й бе проектиран с някакъв апарат. Изглеждаше мъртва.

Шон бе обзет от безумна ярост. И вероятно Морс разчиташе именно на това. Тази мисъл помогна на Кинг да се успокои.

Обърна се и застина. Право пред него, между две от картонените фигури, стоеше Кейт Рамзи, насочила пистолет към гърдите му.

— Пусни оръжието — нареди тя.

Кинг се поколеба, сетне остави пистолета си на пода. Светлините отново станаха нормални и звуковите ефекти замлъкнаха.

— Ставай! — нареди Кейт на Бруно, след това изкрещя: — Ставай, негоднико!

Бруно се изправи с треперещи крака, но Кинг продължаваше да стои между кандидата и жената, която искаше да го убие.

— Чуй ме, Кейт, не бива да правиш това.

Отнякъде прогърмя мощен глас. Морс играеше ролята на режисьор и командваше следващия си епизод.

— Давай, Кейт. Доставих ти ги и двамата, както бях обещал. Човекът, който съсипа кариерата на баща ти, и онзи, който отне живота му. Куршумите ти са със стоманена обвивка. С един изстрел можеш да убиеш и двамата. Направи го заради клетия си баща. Тези хора го унищожиха.

Пръстът на Кейт се напрегна върху спусъка.

— Не го слушай, Кейт — каза Кинг. — Той е онзи, който вкара баща ти в клопката. Той го накара да убие Ритър. Бруно няма нищо общо с това.

— Лъжеш — каза тя.

— Човекът, когото си чула да разговаря с баща ти онази нощ, е бил Сидни Морс.

— Грешиш. Единственото име, което чух, бе Торнтън Джорст.

— Не е било неговото име, Кейт, само така ти се струва. Не си чула Торнтън Джорст, а троянски кон .

Кейт вече не изглеждаше толкова уверена.

Кинг побърза да използва това дребно предимство.

— Сигурен съм, че Морс ти е продиктувал какво да ни кажеш. Но тази част беше истина, само че ти не разбираше значението й.

По лицето на Кейт се изписа объркване и пръстът й върху спусъка се отпусна съвсем леко. Кинг продължи да говори бързо:

— Морс е бил троянският кон, вътрешният човек в кампанията на Ритър. Така го обяснил на баща ти. Знаел, че Арнолд ненавижда онова, което Ритър върши със страната. Но Морс не давал пет пари за политиката на Ритър. Тогава защо се е включил в кампанията му? Защото Море обичал майка ти. Тя била неговата бъдеща бродуейска звезда. Щом успеел да отстрани баща ти, тя щяла да бъде негова. Когато и това не помогнало, той я убил. А сега използва теб също както някога е използвал баща ти.

— Това е лудост. Ако говориш истината, защо го прави точно сега?

— Не знам. Той е луд. Кой друг би организирал подобно нещо?

— Лъже те, Кейт — прогърмя гласът на Морс. — Върша всичко това заради теб. В името на справедливостта. А сега ги застреляй!

Кинг гледаше Кейт право в очите.

— Баща ти уби човек, но смяташе, че го върши в името на благородна кауза. Този там — Кинг посочи към гласа, — този там е хладнокръвен убиец, тласкан единствено от ревност.

— Ти уби баща ми — глухо изрече тя.

— Изпълнявах дълга си. Нямах избор. Ти не си видяла лицето на баща си през онзи ден. Но аз го видях. Искаш ли да знаеш как изглеждаше? Наистина ли искаш да знаеш?