Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Е, и аз съм доста добър артист, скъпа Кейт. А ти беше тъй лековерна. Когато Бруно обяви кандидатурата си, веднага се сетих за теб. Какъв късмет. Точно той бе обвинил баща ти в престъплението, което организирах аз, а сега се кандидатираше за същия пост като човека, когото баща ти застреля. Всичко се подреждаше идеално. Веднага ми хрумна идеята за цялостна възстановка. Тогава дойдох при теб, разказах ти печалната история и ти се хвана на въдицата.

Кейт понечи да тръгне към него, но Кинг я удържа.

Тя извика:

— Ти каза, че те са били твои приятели. Че си помогнал на баща ми, когато го арестували за убийство, а Джон Бруно съсипал кариерата му. — Тя погледна Кинг. — Той ми донесе всички онези изрезки. Каза, че познавал родителите ми и им помагал още преди да се родя. Но те нито веднъж не бяха споменавали за него. Той обаче каза, че през онзи ден бил във „Феърмаунт“ и че ти не си бил длъжен да убиеш баща ми; той прибирал оръжието, когато си стрелял. Каза, че ти си истинският убиец. — Тя отново се обърна към Морс. — Всичко е било лъжа.

Морс поклати глава.

— Естествено. Беше част от пиесата.

— Опасно е да вярваш на безумец, Кейт — каза Кинг.

— Не безумец, агент Кинг. Гений. Но признавам, границата между двете е съвсем тънка. А сега — Морс театрално размаха ръка — идва третото и последно действие. Трагичната смърт на Кейт Рамзи, докато с помощта и съучастието на един клет безумец, бившия агент от тайните служби Боб Скот, тя отмъщава за любимия си баща, повличайки в гроба Джон Бруно и Шон Кинг — разбира се, всички необходими доказателства ще бъдат открити благодарение на мен. Като си помислиш, симетрията наистина е зашеметяваща: баща и дъщеря, убийци на двама кандидат-президенти, загиват на едно и също място. Това наистина е една от най-добрите пиеси, които съм писал някога.

— И ти наистина си луд — каза Кинг.

— Посредствеността винаги хвърля камъни по гения — отвърна самодоволно Морс. — А сега последната издънка на семейство Рамзи — милото, любещо семейство Рамзи — най-сетне ще изчезне от лицето на земята. Сигурен съм, че ще умреш красиво, Кейт. А сетне ще мога да продължа живота си. Моята артистична мощ вече е напълно възстановена. Още една смяна на самоличността и Европа ме зове. Възможностите са безгранични, дори и без майка ти .

Той насочи пистолета към Кейт. Кинг също вдигна оръжието.

— Всъщност, Сид, съкратих вариантите ти за избор до един-единствен.

— Патроните са халосни — каза Морс. — Ти го откри преди няколко минути.

— Затова избих пистолета на Кейт и го взех, когато изгаснаха лампите.

— Блъфираш.

— Тъй ли? Пистолетът ми е на пода. Но ако се опиташ да провериш, ще те застрелям. Същият трик като онзи, който ти използва в асансьора. А двата пистолета изглеждат съвсем еднакво. Няма начин да ги различиш. Но иди да погледнеш. Когато моят куршум се забие в главата ти, ще разбереш, че си сбъркал. Издъни се, Сид. Никога не бива да изпускаш от внимание колко пистолета има на сцената. Гений като теб би трябвало да го знае.

Физиономията на Морс вече не беше толкова самоуверена.

Кинг използва момента.

— Какво ти става, Сид? Малко си нервен, а? Не е нужна смелост, за да стреляш по невъоръжени хора или да давиш старици във ваните им. Но сега ще видим колко си храбър наистина, защото вече не стоиш на сигурно място зад кулисите. Ти си звездата на представлението, излизаш на преден план и цялата публика чака.

— Ти си калпав актьор. Дързостта ти е крайно неубедителна — отговори Морс, но гласът му звучеше напрегнато.

— Прав си. Не съм актьор, но и не ми трябва, защото това не е измислена сцена. Куршумите са истински. Поне един от двама ни ще умре и няма да излезе на бис. Най-вълнуващото в театъра е двубоят, тъй че дай да започнем двубой, Сид. Само ти и аз. — Кинг положи пръст върху спусъка. — Ще броя до три.

Погледът му се впи в очите на Морс, който бе пребледнял и дишаше тежко.

— Хайде, недей да се плашиш. Аз съм само един бивш агент от тайните служби. Вярно, убил съм няколко души в престрелка, но чак пък толкова ли ме бива? Както сам каза, не съм на твоето ниво. — Кинг помълча, сетне започна да брои. — Едно…

Ръката на Морс затрепери и той направи крачка назад. Кинг стисна пистолета.

— Не съм стрелял от осем години. Помниш кога беше последният път, нали? Ръждясал съм. При това слабо осветление дори и от толкова близо най-много да те улуча в дроба или в корема. Но все пак ще умреш.

Морс дишаше все по-тежко. Направи още крачка назад.