Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Какво има? — попита Мишел.

— На пода в колата на Кани открихме кучешка каишка. Предположихме, че е негова. Но бащата на Кани ми каза, че нямат куче.

— Може ли да е била на Пембрук? — попита Кинг, но Уилямс поклати глава.

Тримата замълчаха и се замислиха над загадката. Внезапно телефонът иззвъня. Кинг отиде да вдигне слушалката и след малко се върна с доволно изражение.

— Обади се Хари Карик, бивш съдия от щатския върховен съд, а сега провинциален адвокат. Има клиент, на когото са предявени сериозни обвинения, и се нуждае от нашата помощ. Не пожела да навлиза в подробности.

Уилямс стана и се изкашля.

— Ами… сигурно става дума за Джуниър Дийвър.

— Джуниър Дийвър? — повтори Кинг.

— Аха. Вършеше някаква работа за семейство Батъл. Не е в моята юрисдикция. Прибрали са го в областния арест.

— Какво е направил? — попита Кинг.

— Ще трябва да питаш Хари. — Уилямс тръгна към вратата. — А аз ще взема да се обадя на щатската полиция. Там имат специалисти по убийствата.

— Не би било зле да включиш в разследването и ФБР — посъветва го Мишел. — Ако става дума за сериен убиец, ППТП може да разработи психологически портрет — добави тя, имайки предвид Програмата за предотвратяване на тежки престъпления.

— Никога не съм предполагал, че някой ден ще ми се наложи да попълвам молба за помощ от ППТП.

— Напоследък доста опростиха процедурите — успокои го Мишел.

След като полицаят излезе, тя се обърна към Кинг.

— Жал ми е за него.

— Ще му помогнем, доколкото ни е по силите.

Мишел седна.

— Е, кои са Джуниър Дийвър и семейство Батъл?

— Джуниър е свестен човек, целия си живот е прекарал тук. Не е от най-уважаваните граждани, бих казал. Виж, Батъл са друга работа. Никой от тукашните не може да се мери с тях по богатство. Типичен стар южняшки род.

— И какво точно означава това?

— Означава, че… хм… че са чаровни, своенравни… нали разбираш, малко ексцентрични.

— Искаш да кажеш смахнати — отсече Мишел.

— Ами…

— Всяко семейство е смахнато — прекъсна го Мишел. — Просто на някои им личи повече, отколкото на другите.

— Според мен ще откриеш, че в това отношение Батъл са ненадминати.

Хари Лий Карик живееше в голямо имение в източния край на Райтебърг. Докато пътуваха с колата натам, Кинг разказа на Мишел за бившия съдия, преминал на адвокатска практика.

— Преди години е бил местен адвокат, после станал областен съдия, а през последните двайсет години работеше в щатския върховен съд. Всъщност точно пред него положих клетва, когато постъпих във Вирджинското адвокатско дружество. Нали разбираш, от онзи род Лий е. Макар да е над седемдесет, умът му сече като бръснач. След като напусна съда, дойде си пак тук и се засели в семейното имение.

— Ти каза, че Джуниър не бил от най-уважаваните граждани.

— Да речем просто, че от време на време заобикаляше закона. Но доколкото знам, отдавна не е имал неприятности.

— Поне досега, както усещам.

Минаха през порта от ковано желязо, украсена с буквата „К“. Мишел огледа просторното имение.

— Хубаво място.

— Хари изкарва добре, а и родът му определено имаше пари.

— Женен?

— Остана вдовец още на младини. Не се ожени повторно и няма деца. Всъщност, доколкото знам, той е последният от рода Карик.

Отпред се мярна голяма тухлена сграда с бели колони, сгушена между вековните дървета. Но Кинг не продължи в тази посока, а отклони по тесен чакълест път и спря пред малка дъсчена постройка, боядисана в бяло.

— Какво е това? — попита Мишел.

— Разкошната адвокатска кантора на негово превъзходителство Хари Лий Карик.

Почукаха на вратата и отвътре долетя звучен глас:

— Влез.

Домакинът се изправи с протегната ръка иззад голямото дървено бюро. Хари Карик бе висок малко над метър и седемдесет, строен, с побеляла коса и червендалесто лице. Беше облечен със сив панталон, синьо спортно сако, бяла риза и вратовръзка на червени и бели райета. Сините му очи имаха леко лилав оттенък и Мишел с удоволствие забеляза в тях дяволити искрици. Веждите му бяха гъсти и побелели като косата. Ръкостискането му беше енергично, а мелодичният му южняшки акцент омайваше като три пръста любимо питие и удобно кресло, в което да му се насладиш. Енергичните жестове го правеха поне с двайсет години по-млад. Казано с две думи, типично холивудски образ на съдия.

— Чудех се кога Шон най-сетне ще се накани да ви доведе при мен — каза Хари на Мишел. — Както виждате, накрая бях принуден да поема нещата в свои ръце.