Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Е, може с годините да е събрал опит — каза Кинг.

— В строителния бизнес му върви както никога досега. Жена му също печели добре. Строят нова къща в Албемарл. Защо му е да ограбва Батъл?

— Може да са му трябвали пари за новата къща — каза Кинг. — Но ако не е той, значи някой полага големи усилия да го натопи. Защо?

Хари имаше готов отговор.

— Той работеше там, което автоматично го прави заподозрян. Престъпникът може да е взел инструментите, обувките, панталоните и ръкавиците от фургона, където в момента живее Джуниър със семейството си. Паркиран е насред пущинака и вътре често няма жива душа. — Хари добави: — Най-много обаче ме безпокои отпечатъкът. Само специалист може да го фалшифицира.

— Какво ще кажеш за семейството му? — попита Мишел.

— Три деца, най-голямото на дванайсет години. Жена му е Лулу Оксли.

— Лулу Оксли? — повтори Мишел.

— Управителка на мъжки клуб, наречен „Афродизиак“. Всъщност веднъж чух от нея, че има и дял от бизнеса.

— Шегуваш се — каза Мишел. — „Афродизиак“?

— Чувал съм, че вътре било доста приятно… нали разбираш, не някаква долна кръчма с полуголи танцьорки — обясни Хари и бързо добави: — Разбира се, никога не съм влизал там.

— Точно така — потвърди Кинг.

Мишел го погледна.

— Моля те, само не ми казвай, че ти си влизал.

Той се поколеба, после смутено призна:

— Само веднъж. За ергенската вечер преди сватбата на един приятел.

— Аха — промърмори Мишел.

Кинг се приведе напред.

— Добре, може Джуниър да не е замислил престъплението. Ами ако някой му е дал съвет? Нека си представим: човекът знае, че Джуниър има достъп до дома на Батъл, и го убеждава да действа. Уликите са много сериозни, Хари.

— Да, наистина има улики срещу него — не отстъпваше Хари. — И то прекалено много.

Кинг не изглеждаше убеден.

— Добре, какво искаш от нас?

— Поговорете с Джуниър. Изслушайте неговата версия. Посетете семейство Батъл.

— Добре, ами ако проверим всичко и не намерим за какво да се хванем?

— Тогава ще поговоря с Джуниър. Ако продължава да твърди, че е невинен, нямам друг избор, освен да застана на неговата позиция. Но ако прокурорът му предложи лека присъда в замяна на самопризнание… е, тогава ще трябва сериозно да си поговорим. Джуниър е бил в затвора; едва ли гори от желание да се върне там.

Хари подаде на Кинг папка с подробностите по случая. Ръкуваха се, после адвокатът се завъртя към Мишел и пое ръката й.

— Трябва да кажа, че какъвто и хонорар да поискате, ще си струва, щом най-сетне успях да се срещна с тази чаровна млада жена.

— Караш ме да се изчервя, Хари.

— Приемам го като комплимент.

След като се сбогуваха с Хари и излязоха, Мишел каза:

— Много приятен човек.

— Добре, защото срещата с него може да се окаже единственото приятно нещо в целия случай.

Мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша краткото съобщение и затвори.

— Беше Тод. Да вървим.

— Къде? — попита Мишел.

— На едно много забавно място, наречено морга.

Бледосиният фолксваген модел 1969 година пърпореше по един от страничните пътища, водещ към центъра на Райтсбърг. Зад волана седеше мъж по джинси, бяла спортна риза и мокасини. Бейзболната шапка беше прихлупена ниско над очите му, скрити зад слънчеви очила. Съзнаваше, че навярно прекалява с предпазните мерки. Повечето хора са толкова вглъбени в собствените си мисли, че не биха могли да опишат с кого са се разминали преди десет секунди.

Насреща му се зададе открит лексус. Когато Шон Кинг и Мишел Максуел отминаха и продължиха към моргата, човекът дори не ги погледна. Караше все напред със стария фолксваген, чийто километраж бе навъртял над триста хиляди километра. Някога колата бе излязла от поточната линия в яркожълт цвят. После бе сменила боята на няколко пъти, след като я откраднаха преди много години, а заедно с боята се сменяха и регистрационните номера. Междувременно опитни специалисти смениха фабричните номера. Сега никой не можеше да проследи откъде е дошъл фолксвагенът — също като огнестрелно оръжие, използвано от професионален престъпник. Това му харесваше.

Серийният убиец Тед Бънди също бе предпочитал фолксваген за своите смъртоносни набези от Източното до Западното крайбрежие, преди най-сетне да бъде екзекутиран. Той често споменаваше колко „товар“ е можел да носи в колата със свалена задна седалка, като под „товар“ имаше предвид умъртвени мъже и жени. Бънди хвалеше и невероятната икономичност на фолксвагена. Не било трудно да убие и да избяга, без да спира за презареждане.