Дейвид Балдачи - Игра на часове

Не си направи труда да се помоли над момичето. Извади от джоба си един предмет и го остави на пода, затвори вратата и се отдалечи с тежка стъпка. Дъждът нахлуваше през разбитото предно стъкло и обливаше двамата мъртви голи младежи, които сякаш се вкопчваха един в друг.

На пода лежеше предметът, оставен от убиеца.

Кучешка каишка.

Полицейският шеф Уилямс бе наминал да посети кантората на „Кинг и Максуел“ в двуетажна тухлена сграда, разположена в малкия, но изискан център на Райтсбърг. По-рано в същите помещения се намираше адвокатската кантора на Кинг. Полицаят седеше с шапка в скута и разказваше за зловещото двойно убийство. Лицето му беше обтегнато от тревога, а очите подпухнали.

— Напуснах полицията в Норфък, за да си нямам работа с подобни гадости — започна Уилямс. — Бившата ми жена ме накара да се преселим тук заради спокойствието и тишината. Как само сбърка тая жена, дявол да я вземе! Нищо чудно, че се разведохме.

Кинг му подаде чаша кафе и се настани отсреща, а Мишел остана да седи на ръба на коженото канапе.

— Чакай само вестниците да надушат тази история. Горката Силвия… Едва беше приключила с аутопсията на онова момиче, а сега се налага да прави още две.

— Кои са убитите? — попита Кинг.

— Ученици от тукашната гимназия — Стив Кани и Джанис Пембрук. Тя е простреляна в гърба; него са го гръмнали право в лицето. С едри сачми. Когато отворих вратата на онази кола, стомахът ми се преобърна. По дяволите, сигурно ще ги сънувам месеци наред.

— Няма ли свидетели?

— Не, доколкото знаем. Нощта беше дъждовна. Единствените следи са от тяхната кола.

Мишел наостри уши.

— Да, беше дъждовно. Ако не сте открили следи от гуми, убиецът трябва да е дошъл до колата пеш. Не намерихте ли стъпки?

— Почти всичко беше отмито. На пода на колата имаше два пръста кървава вода. Стив Кани беше едно от най-търсените хлапета в гимназията, футболна звезда и тъй нататък.

— А момичето? — попита Мишел.

Уилямс се поколеба.

— На Джанис Пембрук й се носеше славата в момчешките кръгове.

— Че е… достъпна? — попита Кинг.

— Да.

— Взето ли е нещо? Може ли да е било грабеж?

— Едва ли, макар че липсват два предмета: евтин пръстен, който обикновено е носела Пембрук, и медальонът на Кани с лика на свети Кристофър. Не знаем дали убиецът ги е взел.

— Ти каза, че Силвия е приключила с аутопсиите. Предполагам, че си присъствал.

Уилямс се смути.

— Имах малък проблем, докато течеше аутопсията на неизвестната жертва, а за другите две бях зает. Чакам доклада на Силвия — бързо добави той. — В участъка нямаме специалист по убийствата, затова реших, че не би било зле да дойда и да се посъветвам с вас.

— Някакви улики? — попита Мишел.

— От първото убийство — никакви. И все още не сме установили самоличността на убитата, макар че успяхме да свалим отпечатъци и сега ги проверяваме. Освен това направихме компютърна възстановка на лицето и я разпратихме навсякъде.

— Има ли основания да се смята, че убийствата са свързани? — попита Мишел.

Уилямс поклати глава.

— Това с Пембрук и Кани сигурно ще излезе някаква любовна история. Днешните хлапета убиват човек, без да им мигне окото. С тия боклуци, дето ги гледат по телевизията…

Кинг хвърли многозначителен поглед към Мишел, после каза:

— При първото престъпление убиецът е подмамил жената в гората или я е принудил да дойде с него. Или пък я е убил другаде и е пренесъл трупа в гората.

Мишел кимна.

— Ако е второто, трябва да е силен мъж. При убийството на младежите може да ги е проследил дотам или да е дебнел около скалите.

— Е, онова място се знае като терен за любовни похождения, ако още го наричат така — каза Уилямс. — И двете жертви бяха голи. Затова смятам, че може да е работа на някой ревнив хлапак, зарязан от Пембрук. С непознатата от гората ще е по-сложно. Там вече ще ми трябва вашата помощ.

Кинг кимна замислено и помълча, после каза:

— Ти забеляза ли наистина часовника на първата убита, Тод?

— Е, стори ми се малко масивен за жена.

— Силвия казва, че ръката с часовника е била подпряна нарочно.

— Не може да бъде сигурна.

— Видях, че часовникът е нагласен на един часа — продължи Кинг.

— Да, но беше спрял или пък е бил спрян.

Кинг се озърна към Мишел.

— Забеляза ли марката на часовника?

Уилямс го изгледа с любопитство.

— Марката на часовника ли?

— Беше „Зодиак“ — кръг с две пресечени линии.

Уилямс едва не разля кафето си.