Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Това е заместничката на съдебния лекар за нашия район — обясни Кинг. — Силвия Диас.

— Диас? Очаквах да се казва О’Хара или нещо подобно.

— Беше омъжена за Джордж Диас, много способен местен хирург. Преди няколко години го блъсна кола. Силвия преподаваше съдебна патология във Вирджинския университет. Сега е лекар на частна практика.

— И покрай другото замества съдебния лекар. Работлива жена. Има ли деца?

— Не — каза Кинг. — Май изцяло се е отдала на медицината.

Мишел вдигна длан пред носа си, защото посоката на вятъра отново се бе променила, насочвайки вонята от трупа към тях.

— Ама че живот — каза тя. — Господи, дори не носи маска, а аз и на това разстояние едва се удържам да не повърна.

Двайсет минути по-късно Диас се изправи, поговори с полицаите, смъкна гумените ръкавици и се зае да прави снимки на тялото и околностите. След като приключи, тя прибра фотоапарата и се накани да си тръгне, когато забеляза Кинг. Усмихна се сърдечно и тръгна към него.

Мишел прошепна:

— Забрави да ми кажеш, че излизаш с нея.

Кинг я погледна с изненада.

— Излизали сме само два-три пъти, и то отдавна. Как разбра?

— След толкова време работа с разложен труп никой не се усмихва така, освен ако не е срещнал скъп приятел.

— Благодаря за проявената наблюдателност. Но бъди мила. Силвия наистина е чудесна.

— Не се и съмнявам, но не държа да знам подробностите, Шон.

— Бъди спокойна, докато съм жив, няма да чуеш подробностите.

— Ясно. Станал си истински джентълмен.

— Не, просто не искам да ме критикуваш.

Силвия Диас прегърна Кинг малко по-дълго, отколкото се полага между приятели, после Кинг запозна двете жени. Съдебната лекарка огледа Мишел недружелюбно.

— Отдавна не сме се виждали, Шон — каза тя, като се завъртя отново към Кинг.

— Бяхме затънали до уши в детективска работа, но напоследък нещата започнаха да се успокояват.

— Е — намеси се Мишел, — открихте ли вече каква е причината за смъртта?

Силвия я погледна с изненада.

— Едва ли бих могла да обсъждам с вас този въпрос.

— Просто се чудех — каза невинно Мишел, — тъй като бях сред първите, дошли на местопрестъплението. Навярно няма да знаете със сигурност, докато не извършите аутопсия.

— Ще я направиш тук, нали? — попита Кинг.

Силвия кимна.

— Да, макар че обикновено пращахме съмнителните случаи в Роуноук.

— Защо престанахте? — попита Мишел.

— До неотдавна в щата имаше четири официални съдебномедицински лаборатории — във Феърфакс, Ричмънд, Тайдуотър и Роуноук. Но сега имаме такава лаборатория и тук благодарение на щедростта на Джон Пойнтдекстър, много богат човек и бивш председател на щатския парламент.

— Странно дарение, морга — подхвърли Мишел.

— Дъщерята на Пойнтдекстър бе убита тук преди няколко години. Райтсбърг се пада точно на границата между районите на съдебните лекари в Ричмънд и Роуноук. Заради това избухна спор кой да извърши аутопсията. Накрая Роуноук спечели, но при пренасянето на тялото колата катастрофира и бяха загубени важни доказателства. По тази причина убиецът остана неразкрит и както разбирате, бащата не беше много доволен. Преди да умре, завеща част от парите си за изграждане на модерна съдебномедицинска лаборатория. — Силвия се озърна през рамо към тялото. — Но в случая дори и най-модерната лаборатория ще се затрудни да определи причината за смъртта.

— Имаш ли представа откога е мъртва? — попита Кинг.

— Твърде много зависи от телосложението, околната среда и степента на разлагане. При толкова стар труп аутопсията може да ни даде само приблизителна представа за времето на смъртта.

— Забелязах, че някои от пръстите са изгризани — каза Кинг.

— Очевидно е работа на животните — отвърна Силвия и добави замислено: — Но все пак би трябвало да има повече признаци за намесата им. В момента се мъчат да установят самоличността.

— А какво мислиш за вдигнатата ръка? — попита Кинг.

— Съжалявам, това е работа за полицията. Аз нямам думата. Само им казвам как е умряла жертвата и при аутопсията събирам всичко, което може да се окаже полезно. Преди време, когато още навлизах в професията, се опитах да се правя на Шерлок Холмс, но бързо ме сложиха на място.

— Няма нищо лошо в това да използваш специалните си познания, за да помогнеш при разкриването на престъпление — отбеляза Мишел.

— Изглежда логично, нали? — Силвия помълча. — Мога само да кажа, че ръката нарочно е била подпряна с клон. Но защо… нямам представа. — Тя се обърна към Кинг. — Беше ми приятно да те видя, дори и при тези обстоятелства.