Дейвид Балдачи - Игра на часове

Кинг и Мишел спряха пред грамадна каравана, монтирана върху бетонен фундамент в края на чакълеста алея. Електрическите и телефонните кабели, водещи към караваната, бяха единствените признаци за връзка с външния свят. Хилави борове и дребни храстчета див планински лавър оформяха твърде унилия фон зад скромния дом на Джуниър Дийвър и Лулу Оксли. Пред караваната като престарял пазач стоеше ръждясал форд с пукнат шибедах, пепелник, пълен с угарки, празна бутилка от джин на предната седалка и мръсни номера от Западна Вирджиния.

Докато слизаха от лексуса обаче, Мишел забеляза, че по прозорците на караваната има саксии с цветя. Още саксии, отрупани с пищни есенни цветове, красяха дървените стъпала, водещи към вратата. Самата каравана изглеждаше стара, но дворчето отпред беше чисто и добре поддържано.

Кинг вдигна очи към небето.

— За какво се оглеждаш?

— За торнадо. Единственият път, когато ме връхлетя такова чудо, бях в каравана насред Канзас. В цялата област не пострада и една тревичка, но вихърът вдигна караваната и я метна нейде в Мисури. За щастие успях да се измъкна преди началото на полета. Човекът, когото бях отишъл да разпитвам за връзките му с група фалшификатори, предпочете да остане вътре. Намериха го на петнайсет километра оттам.

Вместо да тръгне направо към вратата, Кинг заобиколи караваната отстрани. Отзад видяха голяма барака, заградена от трите страни с клонести дървета. Вратата липсваше и през зеещия отвор зърнаха, че по стените висят инструменти, а на пода има голям компресор. Когато наближиха, едно рошаво, мършаво куче излезе мудно отвътре, видя ги и започна да лае, оголвайки пожълтелите си зъби. За щастие животното се оказа вързано с верига за здраво забит кол.

— Добре, стига сме разузнавали — заяви Кинг.

Докато двамата с Мишел се изкачваха по стъпалата на караваната, зад мрежестата врата изникна едра жена. Косата на жената беше буйна и черна, леко прошарена. Пурпурната рокля обгръщаше на широки дипли масивната й фигура, а лицето й се състоеше от провиснали бузи, тройна брадичка, малки устни и хлътнали очи. Кожата беше бледа, без нито една бръчка. Ако не бяха сребристите нишки в косата, би било трудно да се определи възрастта й.

— Мисис Оксли? — попита Кинг и протегна ръка.

Жената не я пое.

— Кой се интересува, по дяволите?

— Аз съм Шон Кинг, а това е Мишел Максуел. Хари Карик ни нае да проведем разследване на обвиненията срещу съпруга ви.

— Никак няма да ви е лесно, като се има предвид, че съпругът ми е мъртъв от десет години — гласеше изненадващият отговор. — Сигурно търсите дъщеря ми Лулу. Аз съм Присила.

— Извинявайте, Присила — каза Кинг и се озърна към Мишел.

Жената отпи нещо от голямата чаша с емблемата на Дисни Уърлд, която държеше.

— Тя отиде да го докара. Да докара Джуниър, искам да кажа.

— Мислех, че той е в затвора — обади се Мишел.

Жената бавно завъртя очи към нея.

— Беше. Пуснаха го под гаранция, сладурче. Аз дойдох от Западна Вирджиния да помогна за хлапетата, докато Джуниър се измъкне от тая каша. Ако изобщо успее. — Тя поклати едрата си глава. — Да краде от богаташи. Няма нищо по-тъпо, но Джуниър си е тъпак открай време.

— Знаете ли кога ще се върне? — попита Кинг.

— Ще вземат дечурлигата от училище, тъй че скоро би трябвало да пристигнат. — Присила ги изгледа недоверчиво. — И за какво точно сте дошли?

— Адвокатът на Джуниър ни нае да търсим доказателства за неговата невинност — обясни Кинг.

— Е, много ще трябва да се потрудите.

— Значи смятате, че е виновен? — го попита Мишел, като се облегна на перилата.

Присила я погледна с нескрито презрение.

— И друг път е вършил подобни глупости.

— Да, но този път може да не е негова работа — каза Кинг.

— Тогава аз съм телевизионна звезда и нося дрехи четирийсети номер.

— Щом ще се връщат скоро, може ли да ги почакаме вътре?

Присила вдигна пистолета, който държеше в другата си ръка; досега го бе крила от тях зад месестото си бедро.

— Лулу не обича да пускам в къщата чужди хора. А и няма начин да разбера дали сте онези, за които се представяте. — Тя насочи пистолета към Кинг. — Не ми се ще да те гръмна, щото си симпатично момче, ама хич няма да ми мигне окото да надупча и теб, и тая кльощава фльорца, ако вземете да ми играете номера.

Кинг шеговито вдигна ръце.

— Разбрано, Присила. — Той помълча и добави: — Хубав пистолет имаш. Деветмилиметров „Хеклер и Кох“, нали?