Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Хари ми каза, че ще наминете. Току-що измъкнах Джуниър от затвора и нямам желание да го видя пак зад решетките.

— Няма да се върна — изръмжа Джуниър. — Защото не съм направил нищо лошо.

При тези думи момиченцето в прегръдките му тихо заплака.

— О, скъпа! — възкликна Джуниър. — Мери Маргарет, недей да плачеш. Татко никъде няма да ходи, ще си стои у дома.

Момиченцето продължи да хлипа.

— Мамо — подвикна Лулу, — ела да прибереш децата, ако обичаш.

Присила се появи на прага, този път без пистолета, и отпрати по-големите деца вътре, после протегна ръце и пое хълцащата Мери Маргарет.

— Е, виждам, че напоследък пускат всекиго от затвора — заяви тя, и изгледа свирепо Джуниър.

— Мамо — рязко отсече Лулу, — влизай да се погрижиш за децата.

Присила остави Мери Маргарет на земята и момиченцето изтича в караваната. После кимна към Кинг и Мишел.

— Тоя сладкодумен тип и неговото маце се навъртаха тук и задаваха куп въпроси. Разправят, че работели за Джуниър. Аз пък препоръчвам да им пуснем над главите някой и друг куршум, та да ги видим колко бързо ще се пръждосат.

При думата „маце“ Кинг машинално сграбчи ръката на Мишел, за да я предпази от саморазправа с Присила.

— Мисис Оксли — каза той, — както вече ви уведомих, работим в полза на Джуниър. Вече разговаряхме с Реми Батъл.

— Бре-бре-бре — заяви Присила Оксли и изсумтя презрително. — Как е кралицата днес?

— Познавате ли я? — попита Кинг.

— Навремето работех в курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния. Тя и семейството й идваха там всяко лято.

— И беше ли много… взискателна? — попита Кинг.

— Беше ми писнало от нейно величество — отвърна Присила. — И ако Джуниър е бил толкова тъп, че да краде от подобна вещица, значи сам си го е изпросил.

Лулу вдигна пръст срещу нея.

— Мамо, имаме да обсъдим важни неща с тези хора. — Тя погледна към вратата на караваната, където Мери Маргарет слушаше разговора и трепереше от тревога. — Неща, които децата не бива да чуват.

— Не се тревожи, скъпа — отвърна Присила. — Ще им разкажа за всички издънки на татко им. Няма да ми отнеме повече от два-три месеца.

— Майко, недей така — каза Джуниър, забил поглед в земята. Беше с една глава по-висок от Присила Оксли, макар че в теглото водеше със съвсем малка преднина, но Кинг и Мишел ясно виждаха, че изпитва ужас от тъща си.

— Не съм ти никаква майка. Какво ли не направихме за теб двете с Лулу, а ето как ни се отплащаш. Както си я загазил, може и на електрическия стол да те пратят!

При тези думи риданията на Мери Маргарет прераснаха в оглушителен вой и Лулу побърза да се намеси.

— Извинете ме — каза тя на Кинг и Мишел любезно, но твърдо.

Изкачи се по стъпалата, впи пръсти в роклята на майка си и издърпа едрата жена в караваната заедно с Мери Маргарет. Иззад затворената врата долетяха гневни крясъци, после настана тишина. Няколко секунди по-късно Лулу отново излезе и затвори вратата зад себе си.

— Когато е пила, мама не знае какво говори — каза тя. — Извинявайте за сцената.

— Не ме обича много — добави Джуниър в случай, че някой не е разбрал.

— Дали да не седнем там? — предложи Лулу и посочи една стара маса за пикник вдясно от караваната.

След като се настаниха, Кинг разказа за посещението при семейство Батъл. Ето, това е проблемът — каза Лулу и посочи голямата барака зад караваната. — Милион пъти съм казвала на Джуниър да сложи врата и да я заключва.

— Позната история — кимна виновно съпругът й. — Работя по чуждите домове, а нямам време за своя.

— Важното е — продължи Лулу, — че всеки може да влезе.

— Не и докато Лутър е там — възрази Джуниър, кимайки към кучето, което отново бе излязло от бараката и радостно лаеше при вида на стопаните си.

— Лутър! — възкликна Лулу насмешливо. — Вярно, лае, но не хапе, а ако някой му донесе храна, става кротък като агънце. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Приятелите му непрестанно идват да вземат инструменти назаем. Ако ни няма, оставят бележки кога ще върнат нещата, а понякога така и не ги връщат. И досега Лутър определено не е попречил на никого.

— За благодарност оставят по кашонче бира — бързо добави Джуниър. — Свестни момчета са.

— Да, свестни момчета, само дето не се знае доколко — гневно възрази Лулу. — Някой от тях може да те е натопил.

— Виж, скъпа, никой от тях не би ми причинил подобна гадост.

— Трябва само да открием повод за основателно съмнение — намеси се Кинг. — Ако съдебните заседатели решат, че има и друг вариант, това е добре за теб.