Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Добре, татко. Обичам те.

Момченцето се завъртя и тръгна обратно по коридора.

Мъжът с качулката остана на място загледан нагоре към стъпалото, където бе стоял съненият Томи, където бе прозвучало „обичам те, татко“. Трябваше да бяга; да приключи с последната си задача. Обичам те, татко.

Изведнъж го обзе срам, че е под един покрив с детето, което му каза тези думи, макар и по грешка. Мислено се наруга. Бягай веднага. Съпругът навярно вече звъни в полицията. Бягай, идиот!

В недовършеното мазе той освети с фенерчето стърчащите тръби, където предстоеше да се монтира тоалетна. Развинти капака на отходната тръба, извади от джоба си найлонова торбичка, натъпка я вътре и върна капака на място. Подхвърлените улики не бива да бъдат нито твърде старателно скрити, нито прекалено очевидни. Избраното място беше идеално.

Измъкна се навън, прекоси двора и тръгна към синия фолксваген, паркиран на няколко пресечки от къщата. След като потегли, свали качулката. После стори нещо, което не бе правил преди. Подкара право към дома, където бе извършил навярно най-гнусното си престъпление. Убитата майка лежеше в спалнята. Томи спеше в своята стая — третият прозорец от ляво на дясно. Хлапетата ставаха за училище сутрин в седем. Ако не видеха майка си, щяха да я потърсят. Той погледна часовника — един след полунощ. На Томи му оставаха около шест часа нормален живот.

— Порадвай им се, Томи — промърмори той към тъмния прозорец. — Порадвай им се… И извинявай.

Отново подкара напред и когато облиза устни, усети вкуса на сълзите по бузите си.

Кинг вече бе потеглил с взета под наем кола, когато Тод Уилямс съобщи на Мишел по телефона за смъртта на Джийн Робинсън. Докато стигне до дома на жертвата, наоколо вече гъмжеше от полицейски коли и линейки. Изплашени съседи зяпаха от прозорците и верандите. Бащата бе отвел трите деца при роднини.

Мишел откри Уилямс, Силвия и Бейли в спалнята на родителите. Тримата гледаха потресени окървавения труп.

Мишел тихо ахна, когато видя какво са сторили на жената.

Силвия се озърна към нея и кимна с разбиране.

— Стигма.

В дланите и ходилата на Джийн Робинсън зееха рани, напомнящи тези на разпнатия Исус, а тялото й бе положено на пода с разперени ръце.

— Боби Джо Лукас — уморено изрече Бейли. — Направил е точно същото с четиринайсет жени от Канзас и Мисури в началото на седемдесетте години. Преди това ги изнасилвал.

— Сигурна съм, че тук не е имало изнасилване — каза Силвия.

— Нямах предвид това. Лукас умря от сърдечен удар в затвора през 1987 година. А според съпруга нощницата й е изчезнала. Точно според стила на нашия убиец.

— Къде е Шон? — попита Уилямс.

— Замина да проучи нещо.

Бейли я изгледа недоверчиво.

— Къде?

— Не знам точно.

— А аз си мислех, че Батман не ходи никъде без Робин — подхвърли насмешливо агентът.

Мишел не успя да му отговори, защото Уилямс отново се намеси:

— Не можеш ли да му позвъниш? Той би държал да узнае за станалото.

— Мобилният му телефон се счупи при надбягването с Роджър Кани. Още не си е купил нов.

— Сигурна съм, че скоро ще узнае — каза Силвия. — Лошите новини винаги се разнасят по-бързо от добрите.

— Къде е съпругът?

— При децата — отговори Уилямс. — Бил на път, когато се случило нещастието. Той е търговски пътник към една фирма за високи технологии. Казва, че около един след полунощ получил обаждане от телефона на съпругата си. Непознат глас му съобщил, че тя е мъртва. Опитал се да се свърже с нея, но нямало отговор — нито на мобилния, нито на домашния телефон. По-късно разбрахме, че кабелите са прерязани. Тогава позвънил на 911.

— Кога пристигна Робинсън?

— Около час след моите хора. Отивал на търговска конференция във Вашингтон.

— Явно обича да пътува нощем.

— Каза, че искал да сложи децата да спят и да постои при жена си, преди да потегли — обясни Бейли.

— Има ли причини да го подозираме? — попита Мишел.

— Никакви, освен че липсват следи от влизане с взлом — отговори Уилямс.

— И никой нищо не е видял? — попита тя.

— Тук са били само трите деца. Бебето, разбира се, не може да ни помогне. По-голямото момче…

В стаята нахълта жена с полицейска униформа.

— Шефе, току-що разговарях със средния син Томи. Твърди, че снощи се събудил и баща му бил тук. Не знае точния час. Баща му казал, че е забравил нещо, и го пратил да си ляга.

В този момент дотича още един помощник-шериф.