Дейвид Балдачи - Игра на часове

Тя го погледна раздразнено.

— Затова ли ме събуди? Да обсъдим с какво спя ли?

Той седна до нея.

— Не, искам да свършиш нещо, докато ме няма.

— Докато те няма? Къде отиваш?

— Трябва да проверя това-онова.

— Идвам с теб.

— Не, трябваш ми тук. Искам да държиш под око семейство Батъл.

— Кого по-точно?

— Всички.

— И как по-точно да стане това?

— Ще се обадя на Реми, че трябва да й зададеш още няколко въпроса. Тя ще събере цялото семейство и така ще облекчи задачата ти.

Тя скръсти ръце и го изгледа упорито.

— Какво става, дявол да го вземе?

— Още не съм сигурен, но наистина трябва да ми помогнеш.

— Пак криеш от мен. Знаеш колко мразя недомлъвките.

— Още не знам нищо със сигурност. Но ти ще узнаеш първа, кълна се.

— Няма ли поне да ми кажеш какво отиваш да провериш?

— Добре. Ще помоля един приятел да прегледа резултатите от аутопсията на Боби.

— Защо?

— След това отивам в болницата на Вирджинския университет да проуча някои наркотици — продължи той, без да обръща внимание на въпроса й. — После ще потърся някой антиквариат.

Тя вдигна вежди.

— Антиквариат?

— Ще посетя и семейния лекар на Боби Батъл. Имам да му задам няколко въпроса, които могат да прояснят много загадки. И последно, но не най-маловажно, отивам до Вашингтон да купя едно устройство, което ще ни е от голяма полза.

— И само толкова ли ще ми кажеш?

— Да.

— Е, благодаря за доверието.

Той се изправи.

— Слушай, Мишел, ако ти кажа точно какво си мисля и излезе, че греша, може да се довериш не на когото трябва. Докато не узная дали съм прав, запомни едно: никой не ти е приятел, преди да хванем убиеца. Подчертавам — никой.

Тя го изгледа втренчено.

— Ти май се опитваш да ме изплашиш.

— Не, опитвам се да предпазя и двама ни. Вече на два пъти стреляха по нас. Не искам третият път да се окаже фатален.

Докато Кинг водеше среднощното си съвещание с Мишел, един мъж с черна качулка и зловещи планове бе влязъл в жилището на Джийн и Харолд Робинсън. Той отключи вратата на мазето и се вмъкна вътре. Лесно е, когато човек има ключ, а той имаше — благодарение на отпечатъците, взети на паркинга пред търговския център. Преди да нахлуе в къщата, беше прерязал телефонните кабели. Щом влезе, той бързо се изкачи по стълбището. Отлично познаваше разположението на стаите. Знаеше къде се намира всеки от четиримата обитатели на къщата, тъй като вече няколко пъти бе идвал на разузнаване. За всеки случай носеше и чертеж на сградата, взет от уебсайта на строителната компания.

Както бе предположил още на паркинга, когато за пръв път забеляза майката на малкия футболист Джийн Робинсън, семейството имаше алармена система, но не я използваше. Трите деца — бебето, на което бе помахал в колата, и двете по-големи момчета — спяха на горния етаж. Съпрузите имаха спалня на партера, само че тази вечер мъжът не си беше у дома.

Парното отопление се включи с глух шум и из къщата лъхна топъл въздух. Използвайки прикритието на този звук, мъжът светкавично изтича по коридора към спалнята. За няколко секунди прилепи ухо до вратата. Чу само тихото хъркане на мисис Робинсън, която дори не знаеше, че чака гостенин. Отвори вратата и тихичко я затвори зад себе си. Очите му отдавна бяха привикнали с мрака. Джийн Робинсън се виждаше като неясно очертание в левия край на голямото легло. Беше облечена с обикновена бяла нощница. Мъжът бе видял през прозореца как се преоблича. Тя имаше лошия навик да не затваря докрай щорите и да не гаси осветлението. Навярно предполагаше, че няма кой да я види, тъй като прозорецът гледаше към задния двор. Грешеше, разбира се, както мнозина други, когато си мислят, че са сами. Винаги някой гледа. Винаги.

Беше се възстановила бързо след третото раждане. Коремът й отново бе плосък, гърдите й все още едри от кърменето, краката стройни, задникът пълничък, но много привлекателен. Без съмнение мъжът й я обичаше и имаха приятен сексуален живот. Но какво го вълнуваше всичко това? Не беше дошъл да изнасили жената, а само да я убие.

Запуши устата й за част от секундата, осуетявайки всяка възможност да издаде звук. След миг объркване и недоумение всички мускули в тялото на жената се напрегнаха. Мъжът се нахвърли изотзад и я притисна към леглото. Тя обаче излезе по-силна, отколкото бе предполагал; бореше се. Ръката й се пресегна назад, сграбчи качулката и я дръпна.

Изпаднал в паника, той заблъска главата й в коравата дървена табла на леглото — веднъж, дваж, три пъти, докато я усети да се отпуска. Още един удар в масивния дъб, и му се стори, че чу как черепът изпращя. Докато притискаше с лакът врата на жертвата, свободната му ръка трескаво търсеше качулката. Откри я стисната между пръстите на жената. Издърпа качулката и пак я нахлузи. След това пъхна ръка под тънкия кръст на безпомощната жена, вдигна я от леглото и с всичка сила удари главата й в таблата за последен път.